Ще ви разкажа една приказка. Само че истинска. Лошите герои в нея нямат люспи, нито метли. Малката подробност е, че са хомосексуалисти.
Това, че именно те са моите анти-герои, не ме прави задължително дискриминативен човек. Сами са си го постлали. Защото едно е да защитаваш свободното си право на каквато си избереш сексуалност, а съвсем друго е да го използваш като оръжие срещу онези, "старомодните", които все още вървят по правия път. Да ги нападаш и лъжеш.
Ако преднамерено заблуждаваме човек относно чувствата си към него – това не е ли лишаване от право и свобода? Правото да разбереш в каква точно ситуация си попаднал и да избереш свободно изхода си от нея. А когато някой иска да се възползва от жена заради способността ѝ да ражда – това не е ли дискриминация? Не е ли жестока идеята след това да ѝ отнемеш детето, заедно с фалшивата си любов?
Разбира се, не всички хомосексуалисти използват факта, че са такива, като повод и оправдание за несправедливо отношение към "другите". Не всички, обаче се случва.
Конкретната приказка започва така. Живяла си в днешно време девойка на име Силвия. Не знам колко огледала била счупила като малка, но я преследвали години нещастна любов. И след тях – още години. Била минала през всичко, което ни е до болка познато: лоши момчета; мъже с измислено минало, настояще и бъдеще; агресивни мъже; мъже, които сами не разбират собствените си чувства; аборт поради неподходящото време и неподходящия татко. В крайна сметка, Силвия загубила вярата си в щастливата обич. Вечната обич. Била чувала за нея, бабите и дядовците на нейни познати все още се отнасяли като влюбени един с друг. Моята героиня обаче никога не била виждала такова чудо с очите си. Грешката ѝ била, че отново повярвала в него.
Не щеш ли, един ден Силвия заминала за чужбина. През девет планини в десета, та чак – в Англия. Там срещнала Джон. Въпреки обикновеното си име, той бил абсолютно необикновен. Принцът от приказките. Цар на внимателното отношение и интересните разговори, а в леглото – направо бог. Дори английското му чувство за хумор било на ниво. Принцът нямал бял кон, но карал луксозна кола и винаги проявявал готовност да разхожда с нея новата си любима.
Владеел до съвършенство целия етикет на романтиката. Вино, рози, свещи – на масата и в спалнята. Според някои от нас тези неща са досадни, но Силвето толкова била изстрадала до момента, че знаела как да ги оцени. Отдавна била узряла над желанието да се прави на интересна. Оценявала, давала всичко от себе си и не можела да повярва, че любовта може да бъде толкова силна, нова и сладка, когато си вече на 30. Трябва да признаем, че Силвия била и чудно красива. Донякъде именно примамливата генетика била причината да ѝ се случи всичко това.
Силвето се прибрала в България, но Джон редовно идвал по работа и се виждали сравнително често. През останалото време си пишели. Любовни писма. Странно било, че Принцът винаги бил придружаван от верния си оръженосец – негов колега и подчинен. Но Силвия не се притеснявала от това. Въпросният придружител се отнасял безупречно с нея и тя разбирала – човекът е в друга държава, не може да си седи сам в хотелската стая.
На двамата "колеги" по нищо не им личало, в тълпата нямало кой да извика навреме: "Принцът е гей!". Просто нямало как Силвия да разбере какво се е случвало в действителност в хотелската стая. А истината е, че оръжието, с което боравел оръженосецът, било по-различно от онова, което били внушили на Силвия. С две думи – гей двойка.
Историята върви към края си. Предполагам сте чували (или чели), че в оригинал приказките, които разказваме на децата, не са никак детски. На места си е направо кървава баня, а отношенията между героите са, меко казано, странни. За съжаление, и приказката на Силвия се оказала доста потискаща. След няколко пъти по 7 години нещастна любов, последвали 7 месеца щастие. Джон поканил "любимата" си на вечеря и по тона му личало, че предстояла нова стъпка във взаимоотношенията им. И наистина, Принцът предложил част от богатството си, изразил силно желание да имат дете. Всичко обаче се счупило със следната реплика:
- Предлагам ти да родиш дете от мен. А после ще ти дадем 10 000 евро, за да ни го оставиш да си го гледаме двамата. Без претенции от твоя страна.
Мисля, че всеки коментар е излишен. Каквото имах да казвам относно дискриминативното отношение, го казах в началото. Искам само да отбележа, че фотографиите, които съм използвала като илюстрации, са дело на Дина Голдщайн от серията "Паднали принцеси" (Fallen Princesses). Очевидно авторката им забелязва и други притеснителни тенденции в съвременното ни общество. Както и онези, които са си поиграли с Disney героите.
| 308 | 58 |
