Ако сте очаквали поредния материал, в който се преувеличават качествата на най-новите дизайнерски хрумвания или доста настойчиво ви се обяснява как да сте в крак с модата този сезон, кои цветове ще са особено актуални и какви обувки да носите - сбъркали сте. Можете да затворите страницата на секундата.
Тази статия ще пречупи модата през една друга призма - на социално-обусловените норми по отношение на външен вид и поведение. Ще поразсъждава върху Каритата* от живия живот и върху това как се стига до фрази от рода на "Животът не може да ни чака, докато се чудим какво да облечем".
От съвсем ранна възраст на малките момичета се вменява – това е точната дума, розовият цвят, играта с кукли и с всякакъв род женски пособия. Още в корема на мама, стаята им е боядисана в същия цвят, а ританките варират в гамата – виолетово до пепел от рози. Така се получават наследници в стил Сури Круз, дъщерята на Том Круз и Кейти Холмс, която от съвсем малка носи токчета, а на 5 години има колекция от дизайнерски обувки за повече от 100 хиляди британски лири. Нека да не забравяме и малката Бекъм, която все още не се е появила на бял свят, но всички са сигурни, че ще се превърне в Месия... на модата.
На тези разсъждения ме наведе една на пръв поглед напълно нормална картина – две момичета, едното от които аз, избират подарък за бременната си с момиченце приятелка. Изборът на бебешки дрешки е поразителен. Плашещото е, че те повече приличат на такива за големи – с надписи от рода на "Моята майка е по-красива от твоята".
"Всичко е толкова сладко и розово!" с изпълнен от умиление глас каза приятелката ми.
"Розовият цвят е социално-приемлива форма на червения, с който всъщност се обозначава менструацията и бъдещата роля на жената" отговорих аз. Това изпълнено със студенина и опит за свръхинтелектуализация изречение, което ме изпълни с ужас в мига, в който се изплъзна от устата ми, всъщност съдържа цялата истина.
Ето как се създават малките-големи кифли, как се стига до възклицания от рода на "Оххх! Аххх! Обувкиии!". Ние възпитаваме такова поведение, ние създаваме култ към модата... ние сме тези, които обличаме дъщеря си в розовата роклича с 20 панделки и апликация на Хана Монтана. Като да сложиш спринцовка в ръката, само че я заменяш с Vogue.
* аналогията е с героинята на Сара Джесика Паркър от "Сексът и градът"
| 4 | 5 |
