Mомченце и момиченце си играели заедно. Момченцето колекционирало стъклени топчета за игра и си играело с тях, а момиченцето носело в една кошничка сладкиши със себе си, които ухаели прекрасно. Докато си играели заедно, на момченцето му се искало много да си хапне сладкишче от кошничката, но знаейки, че само едно няма да му бъде достатъчно, казало на момичето, че ще и даде всичките си стъклени топчета в замяна за сладкишите. Момичето се съгласило. Момчето тайно отделило тогава най-голямото и красиво стъклено топче настрани и дал останалите на момичето. В замяна, момичето му подало всичките си сладкиши, които обещало. Същата нощ малкото момиченце спяло спокойно, докато момченцето не можело да мигне изобщо. Държейки красивото стъклено топче в ръце, мислите му били изпълнени с въпроси, които не му давали мира. Чудило се и искало да знае дали момичето също не е скрило тайно и то някоe лакомство от него…
Веднъж ученикът попитал Стареца: - Как да се науча да разпознавам хората – на кого мога да се доверя и от кого да се пазя? - Първо ми кажи от кого е нужно да се пазиш. - казал Старецът. - Страхувай се най-много от тези, които се прикриват. Тези, които пред теб ти се кланят, кълнат ти се във вярност и те прегръщат – от тях трябва да се пазиш най-много! - Но как така, Старче? – изненадал се ученикът. Обясни ми! - Защото именно той първи ще те предаде! – отвърнал Старецът с дълбока въздишка. - А на кого тогава да се доверя? – попитал ученикът. - Доверявай се на тези, които са просто до теб и ти казват Истината, независимо каква е тя. Това са хората, които първи ще ти се притекат на помощ! Старият монах казал: - Истината за смирението винаги е незабележима, ето защо е трудно да го намерим. Но когато го откриеш, то никога няма да те предаде.
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.
И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 5 | 0 |
