Имаме толкова много да кажем, че се чудим откъде да започнем. За поредна година застанахме пред телевизорите, за да видим нещо вдъхновяващо и различно, но за пореден път се убедихме, че там, където се намесва политика, реални и честни резултати няма как да има.
Да, говорим за "Евровизия”, на която сме фенове от деца, но конкурсът бива системно опорочаван то нечии политически нагласи.
Да започнем от тазгодишния победител. Точно тaка - Украйна грабна трофея. Нима не сме го очаквали? А вие? Ние бяхме убедени, че именно това ще е развоят на събитията тази година. Просто ни се искаше да не е чак толкова очевидно…
Но от съжаление и съпричастност ли спечели Украйна или наистина бяха толкова добри?
Песента на Kalush Orchestra "Stefania” събра милиони гледания в YouTube - официалното видео към момента е гледано над 6 млн. пъти и още в началото сякаш грабна сърцата на публиката.
Песента включва фолклорни мотиви, рап и изпълнителите са облечени в дрехи, наподобяващи носии. "Евровизия” има опит с подобни изпълнения през годините и дори сходен стейджинг и интересното е, че колкото и добре да са се приемали този тип песни те никога не са стигали до победа.
Но какво се промени тази година - вкусовете на публиката или политическите убеждения и обстановка? Вие какво мислите по този въпрос?
Признаваме, че песента беше и сред нашите фаворити. Но смятаме също, че имаше попадения, които я превъзхождаха, но не бяха оценени. Дали при различен развой на събитията в Украйна, тази година нямаше да е годината на Обединеното кралство или пък на Сърбия?
Ще вметнем в едно лирично отклонение, че този път Сърбия ни впечатлиха с това, че не просто бяха нетипични спрямо останалите песни в конкурса, но и защото се показаха в различна светлина от всичко, което са представяли до сега като държава. Също така единствено те засегнаха онзи наболял въпрос, който ни мъчеше с последните две години, а сега сякаш магически го забравихме. Изпуснали са влака, ще кажете. А дали?
И така, защо Евровизия става все по-политически конкурс през годините?
На първо място е фактът, че постоянно биват допускани песни с явни политически наклонности, които понякога дори печелят. Всички помним Джамала, която донесе победа за Украйна през 2016 г. с песента "1944”. Тогава тази явна политическа творба мина за историческа и си проправи път към победата, макар че не трябваше изобщо да бъде допусната.
Политически послания откриваме и в редица други песни през годините като "Euro Neuro" на Черна Гора от 2012 г., която чрез хумор се опита да обърне внимание на финансовите проблеми на бедните страни в Европа. А значението на "Молитва” на Сърбия от 2007 година се дискутира и до днес и не е ясно дали става дума за събитията около свалянето на президента Милошевич или пък това е просто една балада за жени с нестандартна сексуална ориентация.
Често наблюдаваме и привилегия на изпълнители, които явно демонстрират своята обвързаност с ЛГБТ общността и биват допускани напред за сметка на други изпълнители. Тук поясняваме, че ние нямаме нищо против тази общност и напълно признаване правата им. Просто тази привилегия си личи явно и понякога други качествени изпълнители биват ощетени.
А какво ще кажете за гласуването? Редица държави всяка година гласуват за свои съседи или за страни, с които са в добри отношения. Най-емблематичният пример са Кипър и Гърция, които всяка година си дават по 12 точки една на друга. Черна Гора гласува с максимален резултат за Сърбия и обратното. Испания и Португалия… Примерите отново са безброй.
Друго характерно за политическия характер на вота е, че често той е обвързан и със актуални събития около дадена държава. Ако си спомняте, последните участия на Обединеното кралство, особено последното, бяха чудовищно освиркани и миналата година страната получи 0 точки от телевота, заради Brexit.
Има много още какво да се каже, но не сме сигурни дали има смисъл. Всяка година си казваме "Повече няма да гледам този конкурс!” и на следващото издание отново сме пред телевизора… сякаш очакваме нещо различно.
| 2 | 0 |
