"Град на мечти" е филм за един град и за мечтите, които той генерира. Не, не става въпрос за Лос Анджелис - "Град на мечти" намира своята мечтана метрополия в лицето на Димитровград.
Димитровград. Ако се търси нещо, което олицетворява епохата на комунизма най-пълно, то това е той. През 50-те години на миналия век хиляди се стичат към един ключов център, за да построят своята утопия.
След седемдесет години хиляди се стичат към същия този център отново – за да се възкачат на златния трон, в основата на който е изковано името "Пайнер".
Социализмът вчера и фолкът днес – това са двата ключови мотива във филма на Светослав Драганов.
Лентата изследва прословутия български град, като го представя, пречупен през гледната точка и мечтите на няколко ключови героя: Бай Петър – бивш бригадир и неговия син Серьожа – един от първите радетели за демокрация, които не си говорят от години; Папо – член на емблематичната рок-група от края на соца "Амадеус", който е принуден да пише чалга хитове, за да се издържа, и Симона – събирателния образ на хилядите млади български девойки, които искат само едно – да станат поп-фолк звезди.
"Генерално, идеята на филма бе фактът, че в момента в България има хора, които живеят в някакви паралелни реалности. Това бе характерно и за ерата на соца, но то бе под повърхността.
Сега излезе наяве. Сега в България има страшно много паралелни действителности и всъщност в Димитровград това нещо се усеща осезаемо: от една страна реалността на комунистите, които в момента са тотално маргинализирани и ъндърграунд, и тази на фолкаджиите, които са отгоре, но всъщност никой не ги познава. Зад кулисите поп-фолкът изобщо не е това, което е на сцената. Той е параван, реклама. Филмът цели да види поп-фолка по друг начин. Кои са всъщност тези хора? Какви са те? Защо го правят?", разказа ми Светослав Драганов малко след премиерната прожекция, която не успя да побере желаещите да гледат филма.
"Показах героите такива, каквито са. Истински, изчистени от идеализирането на образите, характерно за игралното кино, но въпреки това ужасно симпатични", допълни той.
Светльо сподели още, че първоначалното име на филма е било "Шампанско и сълзи" - заради името на известната песен и като метафора на двата отделни социални лагера в града, но то било променено на настоящето, защото по време на работния процес, всичко, за което говорили хората, били мечтите им.
И именно мечтите са в основата на тази документална лента – не комунизмът или чалгата, превърнала се в попкултура. Въпреки че върху тези две изфабрикувани понятия лежат всъщност още по-изфабрикуваните мечти на главните герои. Всъщност те са еднакви, просто техните мечти са с различни нюанси. Имат много общо: вярват в един идеализиран свят – за едните от стомана и пот, за другите – от злато и диаманти. А всъщност той се помещава в мазетата им. Там, където бай Петър е събрал старите бригадирски снимки и портрети на Георги Димитров; там, където Симона е решила да сътвори своето студио; там, където Папо може да слиза и да свири своите стари рок шлагери на свобода.
Филмът се опитва да изкара зрителя от клишетата, в които е потънал, по отношение на комунистите и чалгаджиите. Старае се да го направи съпричастен на личните им, вътрешни светове.
"Аз заснех разговорите от тяхното ежедневие. Това са темите, върху които те мислят и около които е съсредоточен животът им. Ето, Симона - та тя бе толкова искрена! Искаше да изпълни мечтата си с такова желание! Тя мечтае да пее, да е известна и мечтата ѝ е откровена. Може би звучи смешно или наивно, но тя наистина се кефи на това нещо. Когато пее, тя е щастлива. Мечтае, а не си търси богат съпруг като много други", разкри наблюденията си Светльо.
"Те просто следват поп-фолк стереотипа. Продават мечти. Всъщност, поп-фолкът е една мечта: чрез него хората бягат от реалността. Младите момчета в клиповете виждат едни мечтани жени, които няма как да притежават. Поп-фолкът е попкултура. Култура за масите. Той не е по-различен от онова, което се излъчва по MTV – просто хората не разбират какво се пее там", продължава още режисьорът.
Какво още разказа Светослав Драганов, какви са хората, които са построили Димитровград и какъв по характер е Митко Пайнера, може да научите от интервюто на режисьора за iNews.bg.
| 20 | 0 |
