Балет Арабеск поставя официално начало на новата си творческа година тази събота, 12 февруари, с два спектакъла - "Лични разговори" и "Акварели". Началният час е 19.00, а сцената - Държавен музикален и балетен център - София на ул. Панайот Волов 3.
"Лични разговори" или копнежът за любов, такава, каквато я сънуваме
Музика: Шигеру Умебаяши и Руиджи Сакамото
Хореография: Константина Ханджиева
Художник: Венелин Шурелов
Визуални ефекти: Яна Крачунова
В "Лични разговори" преживяваме втурване в една вътрешна реалност, по-богата, страстна и жива, отколкото може да ни я даде който и да е истински спомен. Запратени сме в личната вселена на любовната двойка, с нейните ревности, копнежи и чувствени фантазии. Мъжът и жената се събират, разделят, страдат от разделянето, а понякога страдат от събирането, някой остава непоносимо сам, после го намират, прегръщат, отблъскват... търсят... Любимият и любимата имат много лица, къде е този, когото толкова често сънуваш?
А всъщност те търсят любовта такава, каквато я обещава предчувствието ни за любов. Затова е ужасно трудно да се приеме несъвършенството, или това, което мислим за несъвършенство, на реалния Друг. Затова и двойката е нестабилна, постоянно разкъсвана и събирана от неистовия копнеж да се намери любов (онази, истинската!), докосването до тази любов и мъчителната неспособност тя да продължи повече от един миг.
Ситуациите са вътрешни, жената и мъжът блуждаят в неспирно търсене на Другия (него-истинския!), имаме усещането на пропадане в сън, който не можем да решим прекрасен ли е, или кошмарен. Увлечени сме в неспирното движение и покачващото се напрежение на това търсене. Всред хаоса на борбите им за доминиране, светът се изпълва с все повече образи на Него и Нея. Докато в многото лица на мъжете и жените се провиждат само две - моето и твоето. Представа и реалност се сливат. Любовта може и да се случи.
"Акварели"
Музика:
Йохан Брамс - Walz No15 in A flat
Йохан Пахелбел - Canon in D major
Антон Рубинщайн - Melody in F
Клод Дебюси - Clair de lune
Йохан Себастиан Бах - Partita No 2 in D minor
Едуард Елгар - Salut d'amour
Едуард Макдауъл - To a wild rose
Лудовико Еинауди - Canzone Africana 4
Николо Паганини - Andante in mi maggiore and "La Campanella" Rondo
Хореограф - Анна Донева
Костюми - Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор - Олеся Пантикина
Съсредоточавайки вниманието си върху чистия танц, Анна Донева търси най-точното съответствие между музика и движение. Музикалната фраза продължава живота си в друг измерение, истински се превъплъщава - развива се във формите и пластиката на телата на танцьорите, а ритъмът й продължава в ритъма на техните движения. Този фантастичен процес се случва пред очите ни в редуването на музикалните картини от Брамс, Пахелбел, Рубинщайн, Дебюси, Бах, Елгар, Макдауъл, Еинауди и Паганини.
Нишката, която ни води през целия спектакъл, е звукът на цигулката - тембър едновременно неземен и най-близък до човешкия глас. "Акварели" тръгва от нежността на валса на Брамс, за да стигне до дяволската енергия и виртуозност на "Кампанела" на Паганини.
Главното любопитство на хореографа е в изследването: какво движение ражда тялото на танцьора, когато го затрудниш? Стилово и технически, "Акварели" е изключително предизвикателство. В работата си Анна Донева е разчитала на живото взаимодействие на хореографа с танцьора - провокация и отговор. "Вярвам в грешката, защото тя показва кое е естественото за тялото. Привидната й случайност не трябва да ни заблуждава: процесът се опитва да ни подскаже по-доброто решение." Стилът й е на основата на техниката на Мърс Кънингам, а танцьорите от "Арабеск" са от много малкото танцьори, които могат да се справят с нарастващото темпо на фантастично сложния четиридесетминутен маратон на "Акварели".
| 0 | 0 |
