Седморката на Блейк, седмината от запаса или просто седем забавни момчета, които поставят основите на нов вид изкуство у нас. Ивайло Рогозинов, Тони Карабашев, Петър Мелтев, Златин Цветков, Леонид Йовчев, Живко Джуранов и Васил Бовянски са актьори. Обаче от добрите. Някои от тях можете да гледате в театъра, други - по телевизията, а пък Мелтев бил чак в Зинзибар. Бори се с комарите, докато ние се наслаждаваме на код жълто, оранжево и прочие приятни цветове. Като говорим за нюанси, вече знаем, че Тони пък обичал да носи розови потници. Е, всеки с вкуса си.
Срещнахме се с двама от тях - Ивайло и Васил. Обаче се смяхме за осем души. Интервюто, което дадоха специално за Jenite.bg, е наситено с много хумор, така че не взимайте всеки ред за "чиста монета". И се забавлявайте, защото точно към това ни призовават момчетата от "ХаХаХа". Пък и светът е оцелял, защото се е смял, нали така?
Какво точно представлява импровизационният театър?
Васил: Най-лесното обяснение: елате да видите. По-трудното гласи, че правим представления, които нямат сценарий. Те са съвкупност от т.нар. "игри", като всяка една е с определени правила. Задаваме въпроси на публиката, в зависимост от условията, те ни отговарят и на базата на техните ответи ние играем. Зрителите ни създават образи, ситуации, къде сме, какво сме, т.е. те са част от представлението и е много важно да бъдат активни.
Понякога обаче ни карат да се целуваме. А аз съм консервативен и застарял тип, който не разбира от тенденции в модерното изкуство и не искам да се целувам с момчетата. Все пак, импровизационният театър се харесва от хората, сигурно заради ласките между нас. Играем всеки месец, а следващото представление е на 14 февруари и ще бъде тематично.
Ивайло: Можем да го сравним със стенд ъп-а. Общо взето, хора излизат на сцената, няма сценарий, няма режисура, няма реквизит. Има публика, която ни направлява. Цялото шоу зависи от взаимодействието между актьори и зрители.
Как се роди идеята?
Ивайло: Случайно се роди, пак добрата стара история. Моя приятелка ми разказа, че в Германия се прави нещо подобно. Събрахме се с приятели, пробвахме и май се получи.
Васил: Ние се забавляваме. Това е, което правим по време на "тренировките". Хубаво е да изпитваш удоволствие от това, което създаваш и е хубаво, че публиката го усеща.
Ивайло: На 14 февруари ще има жена сред нас, ама само за тогава. При нас дамите идват и си отиват. Ние сме като гара. Гара Дембеле.
Защо импро, а не традиционен театър?
Ивайло: Защото ни харесва. Лео, Тони, Мелтев и Живко играят в традиционен, само ние си импровизираме. Мен никой не ме харесва, затова не ме викат.
Как ви възприемаха зрителите в началото и как ви възприемат сега?
Ивайло: Беше нещо ново, интересно. Отворени са към идеите, жените също много го харесват. Всъщност, много дами идват да ни гледат, сигурно защото сме бой-банда.
Васил: Във всеки град се възприема различно. В Пловдив идваха да ни гледат от 6-7 годишни до 40-50 годишни. В по-малките градове хората са по-затворени, по-резервирани.
Ивайло: Тук вече над 50% от залата ни е гледала и другите се водят по тях. Бързо свикват с по-различното представление.
Как се решихте да започнете? Беше ли ви страх, че трудът ви няма да бъде възнаграден?
Ивайло: Не, бяхме убедени, че ще имаме успех. Но пък ние не сме си поставяли цели, не сме си казвали, че трябва да имаме определен брой зрители за една година, например. Просто започнахме, тръгнахме нанякъде и така вече две години.
Не ви ли е трудно понякога? Всичко в представленията се случва без предварителен сценарий.
Ивайло: Не, точно в това е идеята. Интересно е, защото не знаем какво предстои.
Има ли място сред вас за нови актьори? Как някой талантлив ентусиаст може да се присъедини към "ХаХаХа Импро Театър"?
Ивайло: При нас не се кандидатства, ние се обаждаме на хората. Тепърва ще се увеличаваме. Имаме си жури, което ходи по представления и веднъж годишно каним актьори да тренират с нас.
Кое е най-необичайното ви представление?
Васил: Всички последни. Във всяко представление сме на различно място, публиката ни ги задава. Били сме на Марс, на Луната, в Таджикистан.
По време на един фестивал играхме пред парламента. Нямаше голяма публика, ама ние си започнахме. По едно време хората започнаха да спират. И докато играхме на платното, дойде една полицейска кола и ни уведомиха, че пускат движението. Колите започнаха да минават и играхме между тях, екстремно. След малко обаче, спряхме. Нямахме друг избор.
Какви са бъдещите ви планове?
Ивайло: Предстоят ни нови проекти, но още е рано да ги споделим. Можете да следите нашата страница във Facebook, там обявяваме всички предстоящи събития. Правим курсове за хора, които не са актьори, скоро започваме клас за начинаещи. Важно е да се развиваме.
Васил: Ние предлагаме забавления, 16 импулса в първите две минути, после по 32. Така се спонсорираме.
| 15 | 0 |
