Когато една жена стане жертва на сексуално насилие, едва ли има "правилен начин”, по който да реагира. Главната героиня в историята, която ще ви разкажем днес, е обвинявана точно в това - че не отговаря на "критериите за жертва на сексуално насилие”...
Причината - по време на атаката се паникьосала и вцепенила, била "твърде тиха”. Упреците на околните за случилото се, които в никакъв случай не бива да бъдат отправяни към нея, карат Кристи да се чувства уплашена и объркана. Тя започва да се обвинява, че е "позволила” това да се случи, въпреки че не е имало начин да се пребори физически с нападателя си.
Неин насилник става бившият приятел на нейната съквартирантка. След нападението тя обвинява Кристи, че лъже и си измисля всичко и дори, че се опитва да раздели един баща от децата му.
Вместо да получи подкрепа, Кристи получава само упреци и обвинения. Затова търси спасение в работата си и се опитва да вложи цялото си време и енергия на работното място, за да не мисли за случилото се.
Когато се захваща със съдебния процес, Кристи е толкова изтощена от всичко това, че ѝ идва да се откаже. Но не го прави, защото не може да позволи насилникът да остане на свобода и да причини на други жени това, през което тя преминава.
Въпреки че той се признава за виновен, това не убеждава напълно хората, които все още не вярват, че тя е станала жертва на сексуално насилие.
Следващата стъпка, която младата жена предприема, е да разкаже публично за случилото се. Целта не е да накара хората да й повярват или да я съжалят. Нейната кауза има за цел да покаже на другите жертви на сексуално насилие, че не са сами, да им вдъхне сили за борба.
Откликът на разказаната от нея история, чрез серия от табели с надписи, е неочакван. Кристи никога не е вярвала, че гласът й може да има такова значение, нито че постъпката й може да бъде сметната за проява на сила от нейна страна.
А за да кажеш на глас нещо такова, за което би искал по-скоро да забравиш завинаги, се изисква истински кураж. Самата Кристи не се определя като силна, а смята че всеки има свой начин да се справя с травмата и тя просто е открила своя.
Следващите снимки разказват историята на Кристи - един истински боец, който не смята да мълчи за преживяното сексуално насилие, защото, противно на нападките на някои хора, вината НЕ е и няма как да бъде нейна; защото голяма част от обществото е свикнала да съди хората и безмилостно да им вменява чувство за вина.
И все пак - намират се жертви, които са готови да застанат смело пред всички, и да заявят, че няма да мълчат, защото няма за какво да се чувстват виновни; че справедливостта все пак възтържествува; че на нападките не трябва да се обръща внимание, защото те идват от хора, които не заслужават внимание; че трябва да продължиш да се бориш, когато ти се иска да престанеш.
"На 21 декември 2013 година, точно преди една година, аз бях изнасилена от някого, когото познавам, и допуснах в апартамента си. Бях облечена с блуза с дълъг ръкав и панталони, нищо разголено.”
"В продължение на шест дни не признах на никого за случилото се. Бях в шок и отрицание.”
"Бях няма толкова дълго, че си помислих, че никога няма да мога да почувствам нещо отново. Мислех, че полудявам.”
"След като се обърнах към полицията, съквартирантката ми ме нарече мръсница, лъжкиня и кучка за това, че съм отделила един баща от децата му.”
"Всеки ден живеех със съмнения, чувство на вина и гняв.”
"Исках да умра.”
"Как някой като теб може да откaже на някой като мен?” - думите на изнасилвача
"Искам другите да бъдат наясно с това какви права имат - нещо, което аз никога не съм знаела.”
"Прекъсвам мълчанието за сексуалното насилие.”
"Избрах да бъда силна, такава съм и днес.”
"Той вече няма власт над мен.”
"Той се опита да ме стъпче...”
"...но аз не му позволих. Осъдиха го на 13 юни 2014 г.”
"Аз съм БОЕЦ!”
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 15 | 0 |
