Обичам България, защото... та нима може да се изкаже на глас това, което кара сърцето да подскача от превъзбуда. Причините са толкова много. Днес ще се спрем на живите традиции, които са все още запазени, особено по селата. И за да не Ви предложим тривиална статия за обичаи, реших да Ви разкажа моите съкровени спомени за тях и как се празнуват те в моето семейство.
Ще започна от Бъдни вечер, защото след няколко месеца ще настъпи, а и защото май ми е най-любимият празник. Аз съм човек, който обича пътуванията, движението, разнообразието. Ето защо не се задържам много в родния си дом, но поне няколко пъти в годината се връщам, за да видя семейството си.
Това е най-семейният празник според мен. В крайна сметка осъзнавам, че където и да скитам и живея през останалото време от годината, у дома си е у дома. Никоя квартира (дори и най-луксозната) не може да замени мястото, града, в който си роден.
На този празник вече аз меся питата на мястото на мама. От нея научих тънкостите питката да не става глетава, както тя обича да казва, да е златна и вкусна. Помагам и в приготвянето на другите постни ядения. Освен че съм със семейството ми се сближаваме, този празник е страхотен за мен и защото е изцяло с вегетариански гозби.
Но да оставим храната, по-важно е как бъдникът бучи в печката и ни стопля само с пукота си. По-важни са усмивките ни, блясъкът в погледите ни, щастието, че отново сме заедно и съпреживяваме тези мигове един с друг. Мама всеки път ми казва: "Ако ти си щастлива, и аз съм, макар да не си до мен." И чака този ден,в който си проличава, че винаги сме били едно страхотно семейство.
Но за да не се превръща статията ми в семейна изповед, ще спомена за един страхотен български инструмент- гайдата. Нямам нищо общо с Родопите, но, когато чух тази година за пръв път в едно родопско село да ми свирят на живо на гайда.. имах чувството, че цял живот съм я слушала, като малка са ми пеели песни,а дядо ми е свирел на нея. Дълго съм стояла и слушала, с часове съм се отдавала на това блаженство и съм потъвала в своя си свят.. Но.. уви, нямам нищо общо с там, такива спомени в моето съзнание не съществуват и въпреки това.. само като писне тая ми ти гайда.. сърцето вече не издържа и ще се пръсне от вълнение.
България е невероятно място и не може да се опише с една дума... огньовете, по които ходят нестинари, връзването на бял и червен конец на ръката през март месец, ритуалът за дъжд, наречен пеперуда, надбягванията с коне (наричани кушии) на Тодоровден, хвърлянето на кръста в студена вода на Йордановден, боядисването на яйца за Великден и месенето на козунак.. и още много други.
Традициите са живи! И са тук, в България!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
