Уча драматургия – магистратура, която започнах по време на първата си бременност преди седем години. Сега, след като второто ми дете е вече на три, се чудя дали да не я завърша. Дипломната ми работа може да бъде сценарий за класическа екшън-драма-комедия, в която главните герои са жени, и по-конкретно – майки. В България.
Сцена първа. Бременна жена стои права в трамвая на път към женската консултация. Следва едночасово чакане пред кабинета и преглед от порядъка на пет минути. Всъщност тя не държи особено на този преглед, защото вече има уговорка с лекар в болницата, в която е избрала да ражда. Не за друго, а защото в интернет поне 1000 майки са я посъветвали обезателно да има такава уговорка. Освен това е прочела поне 10 бели и черни списъка с имена на лекари и странно защо имената понякога съвпадат. Може би защото някой "бял" се е отнесъл "черно" към друга жена.
Сцена втора. Вече е майка. Съзнателно прескачам раждането. За мен и двата пъти това беше прекрасно изживяване, но със сигурност съм далеч от "класическия" случай. Всъщност това е отделен филм с елементи на трилър, но въпреки всичко завършва с happy end. "Хепи" са всички участници. Едните си получават бебето, другите – парите, че са го привели в добър вид на белия свят.
Всъщност лекарите не са виновни. Нито акушерките. Аз съм твърдо убедена, че една жена, за да иска да разполага с нечие време, да звънне посред нощ и да каже: "Раждам!", а съответният специалист да е до нея след 20 минути, не трябва да разчита на сините си очи. Това струва пари. И е нормално да е така. Тук обаче нещата са с леко изместен център. Дали да даде пари или не, е въпрос на лично решение. Винаги има кой да ѝ ги вземе, хубаво ще е само да знае за какво ги дава.
Отново на сцена втора. Сега идва време на комедийните сюжети. Не за друго, а защото в нашата страна по стар обичай всичко е разделено на поне две полярни школи и мнения. Кого да слуша младата родилка – мнозинството на майките от форумите или педиатърът, чието становище понякога е коренно различно? Парадоксално е, че срещнах жена от малък град, която твърди, че е отгледала второто си дете по списание. Защото никой в нейния град не поддържал "новите" теории, а на нея ѝ се стрували съвсем естествени – да кърми бебето, да захранва късно, да се стреми да не дава лекарства при всяко кихане. Наред с всичко останало, се е наложило и да се сблъска с неразбиране от страна на други майки.
Всъщност нямам реално обяснение защо се получава така, но начинът, по който жените отглеждат децата си, ги обособява в групи "по интереси". Хранещи с кърма, хранещи с мляко за кърмачета, използващи еднократни или многократни пелени, захранващи рано, късно, вегетарианки, суровоядки и т.н. И така, причисляваш се към някоя формация и започваш да отглеждаш детето по нейните правила.
Сцена трета. Дошло е време да се върне на работа и детето да тръгне на ясла. Тук вече е екшън елементът – конспирация между роднините, лелките в детското заведение, човекът, който пуска парното и надлъгване с компютърната система ИСОДГ. Нужни са умения на качествен шпионин. Съмнявам се, че Бонд би се справил така, както се справят българските майки. В този преломен момент всички забравят различията, които са възникнали вследствие начините за отглеждане на детето, и се обединяват с една-едничка цел – да влязат поне в гранична група в списъците за ОДЗ.
Краят е калейдоскопичен, почти като в "Наистина любов". Много истории приключват с щастливи родители и прието в градината дете, вече очакващи второ. Има и други, в които щастливи родители водят детето си в прекрасна частна детска градина, защото все пак не всички ги приемат в ОДЗ.
Важно е само да витае духът на успеха – всички жени някак си успяват да бъдат майки в тази държава. И бащите намират начин да се справят, а всички заедно се усмихват на дребните радости. Докато аз завършвам магистратура!
| 107 | 1 |
