Наздраве, деца!

Алкохол, наркотици, престъпления, инциденти. Не всичко е цветя и рози. Детето не трябва да бъде оставяно самичко да нагази до колене. Хубаво е поне да знае, че ще се намокри. А родителите подценяват опасностите на дискутираната до клиширане "сурова действителност", или дори да са наясно с тях, не знаят как да се справят. Да не говорим, че за повечето възрастни, алкохолът стои на последно място в класацията със заплахи за детето.

И няма как да е иначе, при положение, че в българския бит е прието да се пие за щяло и нещяло, а наздравици се вдигат, ако не по цял ден, то поне всеки ден. Подобен пример не остава незабелязан от малките, чието съзнание като попивателна хартия запаметява поведенчески модели. При първата удобна възможност децата искат да блеснат със своите "познания", което за съжаление може да доведе до критични ситуации. Токсикология, натравяне, буйстване. Загубата на връзка с реалността може да се окаже фатална за крехкото им съзнание.

Детството е една изключително неблагодарна възраст. Тогава човешките същества изграждат своята личност най-вече чрез наблюдение на заобикалящата ги среда, а имитацията на поведението и реакциите на по-възрастните от тях им осигуряват някакви си първи седем години, които ни най-малко не зависят от тях. Не е честно. Много деца нямат късмета да попаднат на правилното място в точното време и получават основи за едно незадоволително бъдеще, само защото все още няма опция "избиране на родители" в житейския път на човека.

Детската психика се формира с оглед на десетки фактори, но определено най-важна за малчуганите е средата. Семейство, детска градина, училище, приятели. Дори само едно от тези места да влияе негативно на подрастващите, това ще се отрази трайно на тяхното възпитание, приоритети и действия. В момента, в който детето излезе от семейството и се сблъска с реалността, то е склонно да опознава и експериментира безгранично. Спокойствието, че нищо няма да му се случи, е самозаблуда. Стотици събития ще го сполетят.

Злоупотребата с алкохол и евентуалното развиване на зависимост към него не притеснява повечето родители, сочи социологическо изследване, направено по поръчка на Съюза на българските пивовари. Дори сред някои битува схващането, че са се погрижили по възможно най-добрия начин за своето дете чрез метода : "Пий една ракия с нас, за да не опиташ навън". Детето, след тази дегустация, има самочувствието, че вече е употребявало алкохол и нищо не му се е случило, затова е с едни гърди пред своите връстници. Тежка е царската корона и то трябва да защити твърдението си, че е неуязвимо от психотропното въздействие на тази субстанция. Тогава идва първото напиване, за което родителите най-вероятно няма да разберат - тийнейджърите може да имат проблеми с инстинкта за самосъхранение, но що се отнася до потайността, няма по-добри от тях. Ще се напият през деня. Ще кажат, че ще нощуват при приятел, за да идат на купон. И пак ще се напият. Ако изпитват необходимост да го направят, нищо не може да ги спре. Либералното поведение не е гаранция за успешна комуникация с детето. То може съвсем спокойно да реши, че всичко му е позволено. Една след друга идват безнаказаните му постъпки и няма начин тази личност да изгради каквото и да е чувство за отговорност, щом няма граница на допустимото.

Нуждата от употреба на алкохол не е обвързана задължително със зависимост. Просто децата в тази възраст изпитват стотици, ако не и хиляди нови усещания, възприемат света сякаш наново. Няма как в един момент да не им хареса идеята за бягство от реалността посредством няколко милилитра спирт. Някои от тях са доста изобретателни. Инжектират си венозно водка за по-наситено въздействие или пък консумират медицински спирт – джобните не стигат и за цигари, и за качествен алкохол. Родителското тяло може изобщо да не се намеси. Може и да подходи към проблема твърде строго, разгневено дори. Не напразно в умните книги се споменава за първите седем години на детето като за нещо важно. Проблемните тийнейджъри са плод на родителска незаинтересованост при осъществяване на възпитанието и даването на собствен пример. Все пак крушата не пада по-далеч от дървото.

Понякога родителите усещат, че губят контрол над ситуацията. Тогава те може да станат агресивни, да се държат като тирани с детето си, забранявайки му да излиза и да се вижда с приятели, но това ще съсипе още повече връзката родител-дете. Всъщност тази ситуация има възможна превенция, която се състои единствено и само в разговори с подрастващите. Още от ранна възраст те трябва да са наясно, че алкохолът има трайни последствия върху техния организъм, а употребата на спиртни напитки води до неадекватно поведение, което може дори да застраши живота им. Алкохолът не е по-малкото зло. Неговата консумация е причина за приблизително 195 000 смъртни случая на година в Европа. Употребяващите спиртни напитки загиват най-често при злополуки, от чернодробни заболявания или злокачествен рак. Всъщност алкохолът е третата причина за ранна смърт и заболявания в ЕС, според основни данни от проучвания на тази тема, изнесени през 2006 г. в Брюксел. По възможност тази информация трябва да се преведе на техния език, за да не си мислят през цялото време: "К'во, по дяволите, ми говорят тия дъртаци?!".

Повечето двойки не знаят как да повлияят върху поведението на децата си и изпитват страх, че ще изгубят тяхното доверие, ако се опитат да ги напътстват. Няма общовалидна рецепта за предпазване на децата от алкохола. Това е едно от изкушенията на нашия свят и дори на подрастващите им се налага самосиндикално да взимат решения за собствения си живот. Може само да им разясните вредите, без да размахвате пръст.

Пълната забрана изкопава дупка във взаимоотношенията в едно семейство. Тийнейджърите са достатъчно отракани, за да им хрумне да направят някоя глупост, която в техните представи ще накара родителите им да гледат на тях с друго око. Истината е, че всеки баща и всяка майка искат най-доброто за своето дете. Но по една или друга причина, все нещо не се получава, проблемите се подминават умишлено, а полезните съвети се премълчват. Докато не стане твърде късно, а репликите "Подобно нещо няма как да се случи точно на нас" съвсем не загубят своя смисъл.

Поради очевидната необходимост от намесата на специалисти и психолози в този случай, по инициатива на НПО "Солидарност" наскоро стартира кампанията "Да поговорим трезво за алкохола", която има за цел да информира и насочва родителите, когато имат нужда от отговори. В сайта http://www.drugsinfo-bg.org има много полезни обяснения, а програмата включва и персонална работа чрез съвети с родителите, и дори учителите при нужда. Това е една стъпка към развиване на обществена отговорност, чиято липса осигурява безнаказаната продажба на алкохол на подрастващи. Дори родителите да са положили всички усилия да възпитат разумно своите наследници, те рано или късно попадат в среда, в която забраненото е сладко. И не е чак толкова забранено.