На любовта е посветено значително количество литература. Изписани са безброй книги, пресъздаващи чистите взаимоотношения между двама души, стремящи се към съвместно щастие. Да обичаме ни призовават не само литературни произведения, но и филми, песни, и изобщо - цялото изкуство. Любовта е навсякъде около нас.
Чувството е силно и несравнимо. Това обаче не може да го предпази от модификации. Вече не е онова интимното, извисено усещане, в което никой друг, освен двамата влюбени, няма място. Новите взаимоотношения позволяват участието на трети, а защо не и четвърти човек в цялата тази любовна схема, без това да е тайна. В модерните връзки има място и за други хора. И това никому не пречи.
Става въпрос за "отворени връзки". Те са почти като всички други - имат си двама партьори, а те, от своя страна, изпитват симпатия един към друг, възможно е дори и любов. Разликата между описаните и класическите взаимоотношения е, че в първите моногамията не е фактор. Всъщност, липсата ѝ е напълно задължителна.
Явлението очевидно толкова навлязло в живота на хората, щом и Facebook го е приел. В социалната мрежа има статус "in an open relationship" - "в неангажираща връзка". И доста хора го използват.
"Отворените" взаимоотношения дават свобода на партньорите. Много по-голяма, отколкото в нормална връзка. Излизат където си поискат, с когото си поискат, имат право да бъдат с повече от един човек. Физически и емоционално.
Макар и "неангажираща", връзката носи белезите на всяка друга класическа такава. Защото двама души не могат да бъдат заедно само сексуално, колкото и убедено да твърдят обратното. Минават през своеобразна форма на приятелство, допускат се близо един до друг. И накрая поне единият открива, че вече получава това, от което има нужда и се влюбва. За жалост обаче чувството не винаги е взаимно и някой остава разочарован - точно както в истинска връзка.
Темата е актуална, напоследък все по-често спрягана. Две холивудски продукции вече я представиха, както от забавната, така и от сериозната ѝ страна. "No Strings Attached" ("Просто секс") и "Friends with benefits" ("По приятелски") показаха плюсовете и минусите на "отворените" връзки, пречупени през американския поглед.
Накратко, какво дава и какво отнема новаторският тип взаимоотношения?
Получаваме свобода, но и интимност. Разполагаме с времето си, никой не ни се сърди, че не се виждаме всеки ден или чуваме по 5 пъти на час. От друга страна, имаме на кого да разчитаме и за сексуалните, и за емоционалните си нужди. Приятели по взаимна изгода.
Някой би се възползвал от възможностите на "отворените" връзки, когато е зает по цял ден и има приятели, с които държи да се вижда често. Получава се ефектът "и вълкът сит, и агнето цяло". Но, в духа на традиционните мъдрости, логично продължение е, че "от два стола се пада".
"Светът е за двама", продължавам с цитати от българските земи. Къде отива романтиката, ако намесим други хора във връзката си? Откога любовта се превърна във физическо удоволствие, съобразено с егото и ненаситността ни към нови и нови преживявания? Толкова ли сме отегчени, че един партньор не ни е достатъчен? Дори нямаме желание да се затормозяваме с изневери - директно избираме лесните "отворени" връзки, в които намаляваме емоциите до минимум.
Неангажиращите отношения са нож с две, три, че и повече остриета. Печелим така липсващото ни напоследък време, печелим спокойствие, печелим удоволствие. Но губим себе си. Не изживяваме любовта по онзи, описания в книгите начин, пропускаме така важните трудности с партньора ни, които укрепват отношенията ни. Неизбежно е в един момент и да нараним себе си или околните.
За да успееш да задържиш такава връзка, трябва да бъдеш егоцентричен - да поставяш себе си над другите. Да не ти пука дали ще нараниш реалната си половинка, както и другата - новата. А в любовния триъгълник винаги има прецакани. Въпросът е да се поставиш над чувствата.
Моето мнение е лично и не е миродавно. Не го налагам, а само защитавам. Пречупвам ситуацията през собствената си призма. Възможно е "отворените" връзки да работят - поне в началото, запълващи липсата на разнообразие, разрушаващи рутината. Но накрая, със сигурност нещо се обърква. Защото когато печелиш, не знаеш колко много губиш.
| 101 | 7 |
