Както вече цял свят разбра, новата екранизация на "Клетниците" е сред претендентите за Оскар за най-добър филм, както и за много други златни награди. Френска класика в холивудски вариант? Повечето киномани с пристрастия към европейските продукции се отнасят скептично към тази перспектива.
Е, след 1 февруари, когато е официалната премиера на филма за България, всеки у нас ще може да отиде да го гледа и да си състави собствено мнение. Като журналист, аз имах привилегията това да ми се случи още тази седмица. Вълнувах се изключително много - "Клетниците" беше любимият ми роман като дете, а като малко по-голяма изживях щастието да гледам и прочутата постановка на Бродуей. Нямах търпение да споделя с вас впечатленията си от новия филм.
Може би именно заради пристрастията ми към сюжета на Виктор Юго обаче, след края на лентата не се чувствах сигурна какво ще ви кажа. Не че не успя да ме развълнува. Аз съм си емоционална, така че си поплаках, както си трябва в киносалона. По едно време чак ме хвана срам. Но, за съжаление, не мога с ръка на сърцето да заявя, че филмът е направен безупречно.
Хареса ми фактът, че лентата на Том Хупър е максимално съобразена със сюжета на романа. Да, понякога ми е интересно да виждам оригинални интерпретации на класически произведения, но в случая с "Клетниците" едва ли бих простила подобни "изневери".
Та така, в това отношение новата продукция не ме разочарова. Пък и филмът е изграден изцяло върху музиката и сценария на мюзикъла, който обиколи света. И на който (но това вече го споменах!) съм заклет фен.
Освен това, холивудският вариант успява да представи всички герои и места точно така, както сме си ги представяли, докато четем романа. Кръчмата на семейство Тенардие, рушащите се апартаменти, в които се подготвя революцията, служещият за убежище на Гаврош слон, къщата с градина на Жан Валжан и Козет – решени са прекрасно! Ако не ми вярвате, просто разгледайте снимките в нашата галерия.
Имаше обаче и доста елементи, които не ми харесаха. Ще спомена три от тях. Първо, при цялото ми уважение към Ръсел Кроу, определено не смятам, че се е справил добре с пеещото си превъплъщение в образа на полицая Жавер. А филмът е мюзикъл, все пак! Ролята на Гаврош пък е доста претупана – това важи както за уличните му лудории, така и за трогателната му смърт. Наистина се ядосах, че един от най-ярките и любими персонажи в романа е пренебрегнат по такъв начин.
За сметка на неговата история, финалът на лентата пък е твърде разтегнат. В следствие на което зрителят се оказва силно отегчен точно преди края на филма.
Но стига толкова лично мнение. Смятам, че ще бъде най-добре да ви оставя сами да изживеете "Клетниците" и да си съставите вашите впечатления. Затова, вместо да продължавам с философстването, ще се опитам да ви подготвя за възприемането на познатия сюжет под формата на мюзикъл. Подбрах любимите си песни, които най-много ме развълнуваха, докато седях в бродуейския театър. Надявам се да харесат и на вас!
"I Dreamed a Dream" - Фантин, злочестата майка на Козет, разказва за красивите мечти от младостта си. И за това как животът се е оказал много по-грозен и жесток. В новия филм песента, разбира се, се изпълнява от актрисата в съответната роля - Ан Хатауей.
"Castle On a Cloud" - още по-нежна песничка, в която малката Козет мечтае за един по-щастлив свят, в който никой не ѝ крещи и не я кара да мете подове. Особено трогателен е моментът, в който детето си представя как жена, облечена в бяло, казва: "Много те обичам, Козет!" Избрах за вас най-сладкото възможно изпълнение от малко момиченце, но трябва да кажа, че и русото ангелче Изабел Алън се справя чудесно с ролята си в номинираната за толкова много Оскари продукция.
Във видеото, с което ще завърша, са показани изпълненията на цели 7 момченца, които блестящо са влизали в ролята на Гаврош. Ще чуете части от повечето емблематични песни на героя в мюзикъла, включително и храбрият му предсмъртен химн.
| 6 | 2 |
