Има определени удоволствия, които човек трябва да си достави, стане ли средата на юни. Аз мечтая за море още от септември. Едно е да искаш, друго – да можеш. За всички граждани, които като мен се взират в морето през крив макарон, геният на човешката цивилизация е измислил алтернатива. Басейните.
Топвала съм си краката в повечето къпални из нашия град. Претъпкани. Мръсни. Скъпи. Няма смисъл. Опитах да намеря нещо по-добро в радиус от около 20 км. И успях.
Басейнът в село Рударци е поносим. Входът е 6 лв, чадър и шезлонг се заплащат отделно. Има и ливада, на която човек да си постели хавлийката, без да се възползва от благото на пластмасовите плажни аксесоари. Бира – наливна, скара – с десетина човека на опашка.
Охраната обаче не проверява багажа, така че спокойно може да се внесе храна за целия ден. И така разходите спадат драстично. Ако ли пък не – на 20 метра от басейна има ресторанти (силно казано), в които вкусното хапване е напълно постижимо.
Скоро откриха и магистрала, която стига до Перник, а оттам селото е на още няколко минути. Така от София до там се стига за не повече от четвърт час с кола.
Музика няма. И не се налага да се съобразявате с предпочитанията на местния диджей. Сред посетителите може да се видят всякакви типажи, но ако сте отишли с добра компания, това ни най-малко няма да ви притесни.
Басейнът става дълбок постепенно, има и зона за най-малките. Тези, които не могат да плуват, няма да са принудени да се държат за ръбчето на двуметрова пропаст, пълна с вода. Просто ще стоят на по-плиткото и ще се разхлаждат на воля.
В комплекса, така близо до София, има условия да се прекара цял един ден. Така че грабвайте ключовете за колата, съберете по пътя двама-трима от най-добрите си приятели, и право в басейна!
| 0 | 1 |
