Светът би бил едно по-добро място, ако всички хора с готовност помагаха на нуждаещите се. Кой с каквото може. Доброволно, а не насила или водени от чувство за вина.
Често казваме, че това е приоритет на чужденците. Всички онези, които имат хиляди долари в банковите сметки и нищо не им пречи да се посветят на филантропия.
Донякъде сме прави, но има още едно нещо, старо, колкото света. И това е, че не всичко се купува с пари. Преди близо два месеца стана ясно, че годишно българинът изхвърля 400 000 тона годна за консумация храна. 400 000 тона! И докато това се случва, около 1 милион българи живеят под прага на бедността.
Но ние не сме научени да даряваме. Ако го правим, то това е само по Коледа, а вероятно са единици онези от нас, които знаят, че хората в нужда гладуват през цялата година.
Изписахме всичко това, за да анонсираме една идея, която спечели сърцата ни със своята кауза. И да, в нея са замесени пари - 25 долара, които са дали началото на нещо велико.
Всичко започва, когато Адам Браун, създателят на организацията Pencils of Promise ("Моливите на обещанието" - бел.ред.), посещава Индия като студент. Там той пита едно малко момче за какво мечтае. А неговият отговор е следният: "Молив". И се ражда фондацията. Тази, която с 25 долара стартов капитал и за 4 години работа днес има зад гърба си построени над 100 училища в Африка, Латинска Америка и Азия. Освен това, PoP, както е абревиатурата на организацията, обучава учители, родители и студенти.
Организаторите се водят от мотото, че всяко дете заслужава качествено образование и може да го получи. Но последното зависи от нас. Твърдят, че ще продължават да работят, докато мечтите им се превърнат в реалност.
В интервю за сайта Equinox Адам Браун разказва, че най-важното познание, което му е донесла работата е, че няма нищо по-силно от вдъхновеното живо същество. Живее с идеята, че един ден всяко дете ще има достъп до качествено образование. Вярва, че PoP е един от сигурните начини това да се случи.
"Ние не търсим мистериозна ваксина или минерал, който може и да не съществува. Ние имаме всичко, от което се нуждаем, за да образоваме децата по света. Просто хората трябва да инвестират в идеята, за да я превърнем в осъществима и за най-бедните деца на планетата."
Знанието е сила. А образованието е средството за нейната материализация. Ежедневно чуваме истории, в които деца от Третия свят преминават десетки километри, за да стигнат до училище. Наскоро бяхме потресени от факта, че ученици от областта Джамалпур в Бангладеш всеки ден преплуват дълбока река, за да отидат в класните стаи.
Мостът се е срутил след наводнение, но това не ги спира от жаждата за знания. Носят сухи дрехи в раниците си и на брега се преобличат. А ние се оплакваме, когато дъждът попречи на намеренията ни да стигнем спокойно до някое място. Без да се замисляме, че имаме транспорт, чадъри и дрехи. Без да осъзнаваме в колко капризни същества сме се превърнали.
| 14 | 0 |
