Следродилна депресия

Любовта е онова възвишено чувство, за което всички говорят. Най-прекрасното, в което тя може да прерасне, е дете, плод на силните чувства между двама души. Следват девет месеца трепетно очакване и безкрайни приготовления за новия член на семейството. Смята се, че раждането е най-трудното изпитание, пред което се изправя всяка бъдеща майка. И може би е така. Но цялостният бебе-процес не приключва с него.

Понякога, когато мъничето вече цели няколко дни е на бял свят, здравословното му състояние е перфектно, а всички роднини не могат да се нарадват на случилото се, всъщност не всичко е толкова розово, колкото изглежда. Възможно е майката да се чувства отпаднала, нещастна и да ѝ липсва кондиция. Външна причина няма, но фактите са налице. Състоянието се нарича "следродилна депресия”.

Диагнозата е медицински доказана и е сериозна. По статистика от нея страдат 1 на всеки 10 родилки. Проявява се три-четири дни след раждането и се дължи на хормоналните промени в тялото на жената, както и на новия начин на живот, с който се сблъсква сякаш изведнъж. Най-честите симптоми са депресия, смяна на настроенията, безсъние или неспокоен сън, проблеми с храненето.

Има много фактори, които могат да причинят следродилна депресия. Самотните майки, тези с финансови проблеми или претърпелите насилие в миналото са по-предразположени към емоционалната нестабилност. Усложнения по време на бременността също могат да изиграят роля в психическото състояние на родилката.

Според Наръчника на диагностициране и статистика на психичните разстройства, следродилната депресия е медицински дефинирана чрез същите критерии като клиничната депресия, с тази разлика, че е по-сериозно депресивно състояние, проявяващо се в рамките на четири седмици след раждането. Някои лекари разширяват тези граници до три месеца след раждането, а други дори смятат, че периодът може да стигне до дванадесет месеца.

Налице са девет основни симптома, доказващи състояние на следродилна депресия: липса на интерес към обичайни дейности, често изпадане в депресия, нарушен апетит, лош сън, психично безпокойство, липса на енергия, чувство за вина, намалена концентрация и най-страшното: мисли за самоубийство. Смята се, че ако една родилка изпитва минимум пет от тези състояния, то тя страда от коварното заболяване.

Следродилната депресия може да се преодолее бързо, стига да се лекува. В противен случай обаче, тя би могла да продължи до седем месеца, като за в бъдеще е в състояние да остави трайни белези върху майката, бебето и цялото семейство. Ако жената получава пълна подкрепа от съпруга си, както и от останалите близки за нея хора, тя трудно би могла да получи диагнозата. В този нов период за нея, майката трябва да се чувства в безопасност и обичана, да знае, че не е сама в нелекото начинание да бъде родител.

Ако все пак се стигне до заболяването, то може да бъде лекувано. Един от начините е чрез антидепресанти, задължително предписани от лекар. Друг вариант е електроконвулсивна терапия, но тя се прилага, ако състоянието е по-сериозно от обичайното.

Появата на бебе е сериозна промяна в живота на жената. Ежедневието ѝ коренно се променя и тя вече не се грижи само за собствения си живот. Изведнъж се превръща в майка на пълен работен ден, сменяща памперси, кърмеща в 2 часа посред нощ, успокояваща незнайно защо разплакалото се мъниче. Освен всичко от нея се очаква да върши и домакинските си задължения, да обръща нужното внимание на съпруга си, а след няколко месеца и да се върне на работа. Всички тези отговорности, струпани наведнъж, могат сериозно да уплашат всяка жена и тя да стане жертва на следродилна депресия.

Най-добрата "ваксина” е същата онази любов, която е довела до създаването на бебето. Когато двамата родители живеят в хармония и разбирателство, нищо не е в състояние да наруши емоционалното състояние на когото и да било. Защото, както се пее в добре познатата ни песен, "любовта е по-силна от всичко”.