Децата са като малки съвършени машини за учене - от първия си ден на белия свят те буквално изсмукват знания от всичко ново и непознато за тях. Генетично по-интелигентните деца сами търсят среда, която им позволява да разгърнат потенциала си. Когато умът не се тренира обаче, има риск нивото на интелигентност да се понижи. Жизнената среда също играе важна роля за развитието в ранна възраст. Доказано е, че родителите с по-добро образование използват по-богат набор от думи и жестове в комуникацията си с децата. Бебетата на умни родители разпознават до 24 жеста, а тези от необразовани семейства - едва 13.
Трудно е обаче да се сложи етикет "умно дете", а за друго да решим, че е глупаво, защото една от най-достоверните психологически теории твърди, че интелигентността има множество и различни изражения. Основната теза е, че не съществува измерим и доказуем абсолютен израз на интелигентността, за каквото претендира т.нар. "коефициент на интелигентност". Теорията разделя интелигентността на няколко независими проявления, които при всеки човек са с различна застъпеност. На този принцип първоначално са откроени 7 типа интелигентност, като съвсем наскоро към тях психолозите прибавиха още две характерни прояви.
Напълно нормално е при всеки човек деветте типа интелигентност да са с различна интензивност, затова е важно да възприемате развитието на детето като сложна съвкупност от възможности и наклонности и да поощрявате индивидуалните му интереси и умения.
Ще се ориентирате по-лесно, след като научите какви са отделните девет типа:
Лингвистична (езикова) интелигентност
Изразява се със способността думите да се употребяват ефективно и на място, както при говор, така и в писмен вид. Тук, разбираемо, се включва и способността за умело боравене с граматични и синтактични правила, правилата на речта, както и познаването на всички значения и употреби на дадена дума.
Логическа (математическа) интелигентност
Характеризира се с добри умения за боравене с цифри и способност за откриване на логическа връзка между очевидни и абстрактно свързани предмети и явления. Хората, при които този тип интелигентност е по-развита, обикновено държат на принципите и ясните отношения и са в състояние да открият логика и зависимост дори и в най-абстрактни ситуации.
Кинестетична интелигентност
Това е способността да изразяваш мисли и чувства чрез тялото. Този тип интелигентност включва умението да правиш и скулптираш нещо с ръцете си, както и физически качества като координация, сила, гъвкавост и скорост. Кинестетичната интелигентност често се изразява в афинитет към танцуването.
Визуална (пространствена) интелигентност
Става дума за способността за умело възприемане на пространствените обекти и трансформирането им в перспектива. Дете, при което тази интелигентност е по-силно развита, обикновено проявява силен интерес към цветове, линии, форми.
Музикална интелигентност
Очевидно е, че тук става въпрос за различаване, усещане и изразяване на музикални форми, звуци, тонове и ритми.
Интровертна интелигентност
Тя предполага себепознание, правилна преценка и интуиция за собствените способности и граници, ясно съзнание за най-дълбоките намерения и желания. Този тип интелигентност предполага висока самодисциплина и самоуважение.
Екстровертна интелигентност
Изразява се със способността да усетиш и разбереш мислите, чувствата, намеренията и мотивите на околните, което означава и умение да предугаждаш и отговаряш на нуждите им.
Духовна интелигентност
Тази форма на интелигентност е прибавена допълнително и все още не е напълно изучена и дефинирана. Свързва се основно със силна чувствителност спрямо флората и фауната.
Екзистенциална интелигентност
Това е последната форма на интелигентност, но не последна по важност. Изразява умението да разбираме и да отговаряме на фундаментални житейски въпроси и проблеми. Подобно на математическата интелигентност, тя предполага разбиране на абстрактното.
| 0 | 0 |
