Коран, шериата и фередже – това са първите асоциации, които ни идват наум, щом чуем за "грубия" мюсюлмански свят и отношението му към "нежния" пол. Коран, шериата и фередже – трите думи звучат зловещо в масовото съзнание на повечето западни християни. Те са останали с убеждението, че за една мюсюлманка е трудно да оцелее като отстояваща себе си личност, камо ли да се занимава с бизнес.
Истината е, че жените в ислямската действителност далеч не са толкова потискани, колкото мнозина си мислят. Разбира се, има и изключения – под формата на отделни личности, или цели държави. Мюсюлманският свят в никакъв случай не може да се определи като хомогенен. Свободата, на която се радват жените в по-демократичните Турция и Индонезия, например, все още е немислима за страни като Саудитска Арабия и Иран. Тамошните правителства с пълна сила използват възможностите на религията за контрол над цялото население. Погрешно е да се мисли обаче, че дискриминативно отношение към жената или каквито и да било пречки за обвързването ѝ с бизнес са заложени в самата свещена книга на исляма.
"Стремежът към знание е дълг на всеки мюсюлманин, било то мъж или жена" – така пише в Корана. Изобщо, текстовете разглеждат двата пола като равнопоставени и взаимно допълващи се. Поради биологичните им особености, лидерството е дадено на мъжете, но заедно с това право те получават и неотменимото задължение да се грижат за женската част от рода си. Що се отнася до историята за първородния грях, Коранът не хвърля вината за непокорството на Адам върху Ева. Във времена, в които другите култури са умували по въпроса дали жената има душа и са я лишавали от основни човешки права, Мохамед е проповядвал, че бащите не трябва да обиждат дъщерите си, нито да предпочитат синовете пред тях, а момите могат свободно да избират своя жених.
Още преди 14 века пророкът дава на мюсюлманките права, с които дамите в модерните общества се сдобиха едва през миналото столетие. Според Корана, наред с възможността да запазят моминското си име след встъпване в брак, жените разполагат и с всички права върху личното си имущество и наследство. Дори при наличието на такова, мъжът е длъжен да осигурява съпругата си и тя "върти" икономиката в дома. В този смисъл, жените от ислямския свят отдавна са свикнали да управляват финанси.
Въпросът за навлизането на мюсюлманката в света на бизнеса е свързан по-скоро с въпроса за излизането ѝ от домашния свят, отколкото с конкретната ѝ религия. В това отношение Коранът отново е благосклонен – най-отговорното призвание на жената е грижата за семейството, но тя е напълно свободна да се занимава с бизнес и търговия, стига това да не влиза в противоречие с нейната вяра и свещената роля на майка. Още в зората на исляма мюсюлманката е била бизнес дама, учен, съветник, дори и съдия. Мюсюлманката-домакиня, от своя страна, рядко страда от липсата на професионална реализация, тъй като смята собствената си роля за достатъчно отговорна. Все пак именно семейството е основна единица в ислямските общества, а домакинята е изключително важна за неговото добруване.
Така че, проблемът не идва от условията в религията. По-скоро се крие там, че в условия на традиционализъм и патриархат, дори и когато има амбиция, мюсюлманката може да бъде възпрепятствана в опита си за социален успех. Въпреки че Мохамед подкрепя обществените ѝ прояви, съпругът и роднините ѝ често имат далеч по-назадничави възгледи относно женската роля. Много от мюсюлманите уважават съпругите си и се отнасят добре с тях, но все пак споделят убеждението, че мястото на жената е вкъщи. Въпреки всичко, мъжете едва ли ще откажат правото на мюсюлманката да участва в която и да било сфера, ако тя демонстрира безспорни умения за това. Подходящ пример е Беназир Бхуто, която двукратно бе избирана за министър-председател на Пакистан.
Мохамед и ХадиджаВсяка мюсюлманка познава добре и черпи вдъхновение от делата на Хадиджа бинт Хувайлид и Айша бинт Абу Бакр – две от жените на Мохамед.
Хадиджа е първата му съпруга и първият човек, приел исляма. Тя била дъщеря на известен търговец, от когото наследила и голямото си богатство, и предприемаческия талант. След смъртта на баща си продължила успешно да развива бизнеса му. Легендата разказва, че когато керваните на племето курейши се събирали за търговско пътуване, керванът на Хадиджа бил голям колкото всички останали, взети заедно. Тази забележителна личност имала безупречна репутация. Влиятелните мъже уважавали нейните бизнес умения, жените обичали щедрия ѝ характер. Тя хранела бедните, обличала ги и помагала финансово на роднините си. Мнозина били кандидатите за ръката на Хадиджа. Но бизнес дамата избрала Мохамед, след като изключително успешно изпълнил търговска задача в Сирия, която тя му била поставила.
По време на брака с Хадиджа, Мохамед не се възползвал от правото си да има други жени. След смъртта ѝ пророкът бил дълбоко опечален, но по-късно многократно се женил. Айша бинт Абу Бакр е смятана за най-любимата му съпруга. Тя била начетена, остроумна, красива и се превърнала във важен фактор в ислямската политика. Имала категорично мнение по най-различни въпроси и не се бояла да го изразява съвсем недвусмислено. Айша била сред най-видните юристи на своето време и много от решенията ѝ, залегнали в шериата, са действащи и до днес.
Биографията на първите мюсюлманки е доказателство, че някога последователките на исляма са имали силно изразена обществена роля. Коранът третира жената като отговорна и самостоятелна личност, а нейното декласиране по-късно е причинено от консервативни възгледи в управлението и патриархалното общество.
Що се отнася до фереджето, изискванията по този въпрос също не са толкова свирепи, колкото повечето хора си мислят. Като цяло религията изисква благоприличие, но детайлите подлежат на лична интерпретация. Ислямската бизнес дама няма да сложи къса пола, но това не ѝ пречи да облече дънки или дреха с дължина под коляното. Тя рядко крие лицето си, но според миналогодишно изследване печели повече уважение в предприемаческите среди, когато носи забрадка. В това няма нищо странно. Бизнес обществата по цял свят приемат по-добре онези, които се съобразяват със съответната им култура.
Разбира се, бизнес отношенията с жена от ислямския свят крият определени специфики. Както останалите мюсюлмани, тя счита петък за почивен ден и е напрегната по време на Рамадан. Някои от по-фанатичните общества все още смятат за недопустимо докосването между двама души от различен пол. Прието е, че когато мъж се среща с мюсюлманка по работа, не трябва да ѝ подава ръка, освен ако тя сама не прояви инициатива за ръкостискане. Изключвайки тези подробности, мюсюлманката не се различава особено от която и да било бизнес дама в модерния свят. Нещо повече – може да се каже, че ислямските предприемачки са по-сплотени и добронамерени в отношенията помежду си, тъй като от край време са свикнали да бъдат сестри в своето женско, отделено от мъжкото, общество.
Богатите, добре образовани дами в ислямския свят имат възможност да пренебрегнат консервативните очаквания за ролята на жената и да участват пълноценно както в политическия, така и в икономическия живот на страните си. По-бедните мюсюлманки пък традиционно разполагат с повече свобода, що се отнася до движението им в публичното пространство. По време на размириците, които наблюдавахме през последните години, жените излизаха в защита на каузата наравно с мъжете. Може да се очаква, че в бъдеще същите тези жени няма да се задоволяват с второстепенна обществена роля и ще защитават правата си.
Когато говорим за бизнес, прието да изтъкваме и положителни примери. Затова обещаваме тази седмица да продължим темата и да ви представим дамите от арабския свят, чиито имена присъстват в последните списъците на Fobres с най-влиятелните жени по света.
| 42 | 4 |
