Да имам, да бъда, да правя, да възприемам са базовите модели на функциониране, чрез които задоволяваме нашите потребности. Потребностите са заложени в нас, няма как да избягаме от тях. Те не случайно са важни и ни насочват към неща, чието изпълнение ни носи удовлетворение, удоволствие и спокойствие като пълноценни човешки същества. Основните потребности на човек се свеждат главно до биологични, емоционални и психически, икономически. Фактът, че човекът е постигнал развитието до което се намира в наши дни сам по себе си говори, че неговите потребности никога не са напълно задоволени. Жаждата за новото и различното, интересът са ключа към недостатъчността и безкрайното човешко любопитство.
Емоционалните и психическите потребности в човек се проявяват по някакъв начин на различните нива на функционирането и осъзнаването му. От деца знаем какво е да изпитваме потребност от внимание, грижи, и семейна любов. Колкото повече растем и се развиваме, толкова повече потребност и нужда се появява да принадлежим и получаваме внимание и от други места: приятелски, социален кръг, любовен живот. Потребностите, рaзличните човешки потребности, като хобита и интереси, които всеки човек имa и извършва по различен начин от другите, не са просто потребности. Те ни насочвaт по наш собствен път за реaлизация в заобиколния свят и себереaлизaция, те ни правят уникaлно човешко същество рaзлично само по себе си.
Живеем в материален свят. В този свят е напълно нормално, та дори неизбежно, емоционалните и психическите потребности на човек да се сблъскат с икономическите и финансовите му такива. Удовлетворението от успех на работното място бива измервано в това колко е стойността на заплащането за положения труд, а не в размера на самото постижение и придобитите знания и опит. Размера на заплащане определя социалното положение и стандарта на живота на човек, а с това и социалното му обкръжение и приятелски кръг. Много често в наши дни и сред младите поколения се среща разбирането, че за да бъдеш приет и уважаван от заобикалящия те свят е необходимо да живееш под висок финансов стандарт и да притежаваш определени вещи приети от обществото като изразяване на този висок финансов стандарт. Една психологическа потребност да постигнеш кариерно развитие и успех, за да донесе удоволствие и удовлетворение на днешното човешкото същество, тя трябва да идва също така със финансови облаги. Задоволяването на финансовите ни потребности отключва задоволяването на икономическите ни такива. В света на макроикономиката казват, че потребностите на хората са безгранични, а ресурсите на планетата силно ограничени. В стремежа си човека да задоволи своите психологически потребности: да бъде приет и да се чувства на място в заобикалящия го свят, да се чувства на място в желания от него социален кръг, да осигури на себе си и семейството си желания стандарт на живот, да бъде в крак с модата, той отключва пазарна ниша в света на икономиката. Пазарът работи така: търсенето отговаря на предлагането. Той постоянно бива заливан от нови, по-модерни от предхождащите ги продукти. Човешките потребности са безгранични. Едни търсят още по-луксозното, други търсят по-ефективното, а трети просто по-практичното. Човекът е алчен по природа. Дали някога ще му е достатъчно?
Своите потребности също определям като безкрайни, а в същото време някак си им виждам края. Нещата, който нямат насищане в мен са жаждата за знания, красотата на това да вършиш нещо смислено, полезно и нуждата от общуване със себеподобни. Понякога усещам модерния социален натиск върху себе си. Разбира се, че бих се радвала да имам по-бърза кола, по-скъпи дрехи, но не това са нещата, които ми носят трайно щастие и удовлетворение. Вероятно ще ги имам. Ще дойдат сами при мен някой ден докато вървя по своя житейски път, но никога няма да бъдат моя главен фокус и приоритет в живота. Когато на душата и е уютно нуждата от лукс я няма. Оглеждам се около мен, замислям се за секунда и смея да твърдя, че това, което имам ми е достатъчно.
Автор: Соня Иванова
| 4 | 1 |
