За съжаление, все още много хора не са наясно какво точно представлява т.нар. "фрийланс". Може би е най-добре да започнем обясненията с уточняване на въпроса какво НЕ Е фрийланс.
1. Фрийланс НЕ Е мечтаният тип работна заетост, ако под това разбирате да работите, само когато вече ви е омръзнало да се занимавате с пътувания и развлечения. Наистина, програмата ви ще бъде гъвкава. Вероятно ще имате достатъчно време/пари за въпросните пътувания и развлечения, но преди това ще трябва да си заработите съответните възможности. Да бъдете фрийлансъри не означава и че няма да ви се налага да се съобразявате с изисквания и крайни срокове. Да, няма да имате шефове, но ще имате клиенти. И ако искате да продължите да имате клиенти, определено ще трябва да се съобразявате с вече намерените такива.
2. Фрийлансър НЕ Е онзи, който не може да си намери друга работа. Мнозина си мислят, че хората на свободна практика са мързеливи, асоциални и/или не притежават необходимите качества, за да бъдат постоянно наети. Нищо от това не е вярно. Мързеливият човек, който не се отнася към задачите си с професионализъм, по-скоро ще се справи с редовната работа към някоя фирма, отколкото с фрийланс. За да бъдем успешни фрийлансъри, трябва да сме избрали този начин на живот осъзнато. Ще говорим още много по темата.
3. "Фрийлансър" НЕ Е синоним на "собственик на частен бизнес". Разликата може да се разбере най-лесно по следния начин: ако един адвокат, лекар, танцьор, преподавател или шивач предлага услугите си самостоятелно, без да е обвързан с определена организация, той е фрийлансър. Ако обаче въпросният специалист основе частна кантора, клиника, танцова или езикова школа, ако наеме на работа и други специалисти от бранша, той се превръща в собственик на бизнес. Когато се занимаваме с фрийланс, клиентите ни възлагат поръчки заради личните ни професионални качества. Не можем да прехвърлим тези поръчки на друг човек, който работи за нас.
Да речем, че с въведението ни от три точки сме успели поне бегло да очертаем какво Е и какво НЕ Е фрийланс. Сериозен ли е интересът ви към възможността да се разделите с "нормалната" работа, която предполага да имате шеф, да ходите в определения от него офис, да спазвате определеното от него работно време? Ако действително смятате, че мястото ви не е в тази стандартна схема, ако обмисляте варианта да преминете на свободна практика, трябва да научите още много за фрийланса.
За да ви помогнем, ние се свързахме с три наистина успешни фрийлансърки от България. В поредица от материали те ще ни разкажат за собствените си приключения по пътя на свободната практика, ще насочат интересуващите се как сами да поемат по този път, ще споделят ценни съвети по въпроса как да организираме времето и пространството, ако работим за себе си и няма кой да планира тези неща вместо нас.
Без повече предисловия, време е да ви запознаем с тези забележителни дами.
Диана Маринова: "Ако станеш фрийлансър по погрешните причини, никога няма да си успешен фрийлансър. Така че първо трябва да се запиташ защо искаш да станеш фрийлансър. После трябва да помислиш добре дали имаш всички необходими качества да успееш. И ако нямаш някои – можеш ли да ги придобиеш."
Още полезни съвети на тема "Фрийланс" ще намерите в блога на Диана Маринова: www.freelancemarketingtips.net
Най-общо казано, Диана се занимава с маркетинг. В качеството си на фрийлансър тя предлага най-разнообразни услуги: от написване на определено съдържание (блог пост, уебсайт съдържание, прес съобщение, имейл кампания и т.н.), през анализ на уебсайт, или изготвяне на стратегия за един или повече комуникационни канали (социални медии, имейл, търсачки, блог и т.н.), та чак до създаване, обучение и управление на маркетингови екипи.
На въпроса "Кои от тези услуги успяваш най-често да продадеш?", Диана отговори, че успява да продаде онова, което се опита да продаде. Интересни са ѝ всякакви проекти, независимо дали са краткосрочни или дългосрочни, малки или големи. Решаващият фактор за нея е друг. Категорична е, че не би маркетирала продукт или услуга, които ѝ се струват съмнителни и самата тя не би използвала.
Ще разкажеш ли накратко за образованието и професионалния си опит преди да станеш фрийлансър?
Имам бакалавърска степен по "Връзки с обществеността" от СУ и магистърска степен по "Маркетинг" от УНСС. Работила съм най-различни неща, предимно свързани с маркетинг и туризъм - както в България, така и в чужбина.
Започнах като стажант в PR отдела на Външно министерство, но доста бързо се ориентирах, че политическите среди определено не са за мен. Пробвах се като телемаркетър – и това се оказа неподходящо. По-късно открих, че се чувствам добре в туристическата сфера. Работила съм и в маркетинга на туристическа агенция, и като продажби, ексурзовод, хостеса в хотел...
Работила съм още в рекламна агенция (Account Manager), също и като маркетинг мениджър на малък бизнес в България. И двете позиции бяха обещаващи и много полезни като опит, но като цяло ми показаха, че нито едното, нито другото е нещо, с което искам да се заниамвам "до живот". Вече усещах, че традиционната работа в офис не е за мен.
Как събра смелост да избереш окончателно работата на свободна практика?
Станах фрийлансър донякъде случайно. Винаги съм искала да опитам, но аз съм от онези хора, които след като са били 8-10 часа в офиса, предпочитат да излязат да се забавляват с приятели след работа, вместо да се приберат и да развиват бизнес или източник на допълнителни доходи. И така, няколко години се чудех "Може ли, не може ли да се изкарват пари от дома?", докато един красив ден се наложи да си търся работа в България.
Беше 2009 година, тъкмо се бях върнала от Гърция, където работих в един хотел за летния сезон. Кризата беше в разгара си и се сблъсках с много неприятна обстановка: кандидатствам за работа, канят ме по интервюта, имат десетки изисквания за образование, езици, опит, срещу "бомбастичното" заплащане от 500 лв. (евентуално). За сравнение, наемът ми тогава беше 400 лв. Беше очевидно, че няма как да работя за 500 лв., при положение, че покривам всички изисквания. Реших, че това е точният момент да разбера има ли хляб в надомната работа.
Истинският избор почука на вратата ми, когато ми предложиха мечтаната работа с мечтания екип и мечтаното заплащане. Отказах я, тъй като вече бях видяла какъв потенциал има в това да съм фрийлансър. Макар все още да не изкарвах достатъчно пари от надомна работа, тъй като не се бях наложила на пазара като консултант, вече знаех, че не искам да се връщам в офис от 9:00 до 17:00, от понеделник до петък. Бях вкусила от свободата и не си я давах!
Иванка Могилска: "Когато стане въпрос за свободна практика, често се споменава, че това е нещо несигурно, говори се за вероятности. За мен е като всеки друг бизнес. Не разчитате на късмет, а на планиране. Ако един шеф на офис разчита само на случайността, няма как да плаща заплати на служителите си, нали?"
Още полезни съвети на тема "Фрийланс" ще намерите в блога на Иванка Могилска: www.svobodnapraktika.com (Фотограф: Мая Любенова)
Иванка се занимава със създаване на рекламни текстове от 9 години. От 2009 насам е фрийлансър и специализира предимно в писането на съдържание за уеб. Работи с големи рекламни агенции, с различни фирми за създаване на сайтове и SЕО, също и с крайни клиенти.
Подобно на Диана, и Иванка е предизвикана да излезе на фрийланс пазара от икономическата криза. По-късно получава привлекателни предложения за "стабилна" работа, но не ги приема, тъй като вече е открила безспорните преимущества на свободната практика. Ето и цялата история:
Ще разкажеш ли накратко за образованието и професионалния си опит преди да станеш фрийлансър?
Учила съм режисура за драматичен театър в НАТФИЗ. След това завърших "Връзки с обществеността" във ФЖМК на Софийски университет. Още преди да започна второто си следване кандидатствах за работа като копирайтър в рекламна агенция и бях наета.
Това беше времето, в което все още се работеше основно в областта на печатната, радио и телевизионната реклама. Някъде към 2006 година започнах да чета какво представлява интернет рекламата, как се развива по света, следях какво се прави у нас. През 2009 година минах на свободна практика.
Как събра смелост да избереш окончателно работата на свободна практика?
Не съм събирала смелост. Просто това беше моят начин да се справя със ситуацията през 2009. В разгара на кризата криейтив студиото, в което работех, изгуби клиентите си буквално за седмица. Агенциите не търсеха нови служители. Работих няколко месеца в един парти център и междувременно започнах да си търся проекти като копирайтър на свободна практика. В началото беше трудно, отчайвах се лесно и през седмица-две се заричах да си подам CV-то някъде.
В последните 2–3 години получих добри предложения за работа, но вече не бих се върнала в офис. Опитът ми показва, че сигурни неща няма. Това, което е "сигурна позиция" в офис, може да се превърне в "безработен за неопределено време" заради икономическата обстановка или настроението на шефа. За мен по-сигурният вариант е да съм на свободна практика. Разчитам само на себе си и на способностите си и нямам време да съм инертна, мързелива или паникьосана. Шокът, когато останеш без сигурната си работа в офис и по една или друга причина не можеш да си намериш нова, е много голям. Не искам да преживявам подобна лична криза отново.
Наталия Атанасова: "Не мисля, че петте години, прекарани в университета, трябва да определят целия ти живот. Ние се променяме с времето и е добре средата да отговаря на настроението и нуждите ни в момента. А и на възрастта, на която се кандидатства в университет, човек не е напълно наясно с възможностите и талантите си. С времето ги открива и е хубаво, ако има възможност да им се отдаде."
За да се запознаете по-добре с работата на Наталия Атанасова, можете да посетите Facebook страницата на Sedgwick Shop.
В началото на статията уточнихме, че "фрийланс" не е същото като "частен бизнес". В този смисъл Наталия, нашата трета гостенка, не може да се нарече точно фрийлансър. Тя е работила на свободна практика по специалността си ("Архитектура"), но след това вътрешните ѝ желания са я подтикнали да се преориентира в доста по-ралична насока - откриването на бутици за дрехи втора употреба и изработката на авторски аксесоари.
Наталия споделя, че е изключително щастлива от начина на живот, който си е постигнала. Затова смятаме нейната история за поредния достоен пример, показващ как можем да изпитваме истинско удоволствие от работата, стига да следваме мечтите си, докато избираме тази работа.
Ще разкажеш ли накратко за образованието и професионалния си опит преди да започнеш да работиш за себе си?
Архитект съм по образование. След университета 7 години работих по специалността си, на свободна практика, предимно в сферата на интериорния дизайн. Направих си собствена фирма. Проектирахме основно интериори на частни жилища, но и на обществени пространства. Малък градски театър е едно от тях.
Как събра смелост да избереш заниманията с бутици за дехи пред сериозната специалност, която си завършила?
Не мисля, че съм минавала въобще през етапа "събиране на смелост". Стана естествено и не срещнах отникъде никаква съпротива, дори напротив. Ако има случайни неща, в което не съм много убедена, може да се каже дори, че по случайност така се стекоха обстоятелствата. И слава Богу!
Ще разкажа как се случиха нещата. Дойде момент, в който гардеробът ми преливаше от дрехи и в същото време проблемът "е, днес вече наистина нямам какво да облека” се беше обострил крайно... Знаете как е. Не бяха неща, които ми се щеше да оставя до контейнера, а в същото време вече не ги свързвах със себе си, рязко бяха престанали да ми отиват, бяха ми малки, бяха ми големи, твърде оранжеви... На една жена като и опротивее гардероба, никой не може да я разубеди. Същото нетърпимо положение беше и при приятелките ми, така че решихме да вземем мерки.
Събрахме се, събрахме и дрехите, разменихме каквото разменихме, но понеже това не се отрази значително на количествата, решихме да направим разпродажба. Аз я организирах. Направих страницата във Facebook. Дойдоха много хора. Мина перфектно! Понеже страшно ми хареса, започнах да организирам такива разпродажби всеки месец, после всяка седмица. Oще в началото открих, че новото ми занимание не само ми се отдава, ами и ми носи голямо удоволствие. Pросто не можах да спра. Увлякох се, без да имам такова намерение. Постепенно архитектурата остана на заден план.
И така, след 4 години вече съм отворила 2 бутика за секънд-хенд дрехи, подготвям сайт, в момента имам нови проекти в посока дизайн на дрехи и аксесоари и съм напълно погълната от тях.
Aко в историите, които ви представихме днес, сте открили част от собствените си нагласи, от собствените си представи за хармонична работа, може би е време самите вие да се замислите за възможността също да се насочите към свободната практика.
В такъв случай, за вас ще бъде полезно да проследите и утрешния ни разговор с нашите три гостенки. Той ще бъде посветен на темата "Какви качества трябва да притежаваме, за да бъдем успешни фрийлансъри?".
А за още полезни статии, свързани с вашата кариера и финансово състояние, станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 40 | 1 |
