Материалът започва със зеленооката "визитна картичка" на американския фотожурналист Стив Маккъри. Дори името само по себе си да не ви говори кой знае какво, щом погледнете снимката, вече го уважавате - та това е човекът, заснел прочутото "Афганистанско момиче" на National Geographic! Безспорно един от най-въздействащите портрети в историята на фотографията.
Тази снимка обаче е правена доста отдавна. Вече сме ви показвали как изглежда жената с изумителния поглед 17 години по-късно. Показвали сме ви и още от най-трогателните фотографии на Маккъри, пронизващи с тъгата в очите на моделите. Модели от различни страни, различни народи, трудно социално положение.
Новото около интересния фотограф - онова, което ни дава повод за пореден път да се възхитим пред неговото творчество - е книгата "Недоизказаното от Стив Маккъри: Историите зад фотографиите" (Steve McCurry Untold: The Stories Behind the Pictures).
От тази есен прекрасното издание вече присъства на световния книжен пазар. Между кориците му се крият ценни съкровища, споделени от личния архив на автора: непоказвани досега журнали, карти, извадки от дневници, портрети и други снимки от различни фотографски мисии. В книгата са показани и 20-те паспорта, издавани на Маккъри през изминалите 30 години пътешестване по света.
"Недоизказаното" може да послужи като великолепен наръчник за всеки, който мечтае да се занимава професионално с фотография. Изобщо за всеки, който мечтае да живее вълнуващо и да остави следа.
Представяме ви част от любопитната информация, която научихме покрай публикациите относно излизането на книгата.
"Летяхме ниско над езерото Блейд по време на командировка в Словения през февруари 1989. Пилотът свали самолета опасно близо до повърхността. Колелата се удариха в нея и паднахме, а витлото се разби от удара с водата. Самолетът се преобърна, корпусът му започна да потъва в леденото езеро. Предпазният ми колан заяде, но инстинктът ми за самосъхранение се събуди и успях да се освободя. С пилота изплувахме изпод самолета до повърхността на водата. Но фотоапаратът и чантата ми все още са на 20 метра под нея."
Именно с този разказ за оцеляване след самолетна катастрофа започва книгата на Стив Маккъри. През годините той е присъствал и на въоръжени грабежи, на бомбардировки в Афганистан... Нищо не е успяло да го откаже от опасната му професия. Нещо повече - обикновено неговите фотографии предизвикват повече усещане за чудо, отколкото тягостно настроение.
Стив се влюбва завинаги във фотографията, когато на 11 години вижда в списание LIFE фотоесе за мусоните в Индия. "Просто успя да ме телепортира в друг свят!"
"Аз самият направих първата си добра снимка в Мексико Сити. Един бездомник беше заспал пред магазин с мебели - точно под чисто нов диван, изложен на витрината. Помислих си, че тази съпоставка е перфектната снимка. Така тръгнах по пътя си на професионален фотограф."
През 1978 Стив Маккъри осъществява дългогодишния си копнеж и заминава за Индия. Намерението му е да остане три месеца, но напуска страната чак след две години.
"За мен Индия беше като друга планета. Връщал съм се 80 или 90 пъти, а все още има толкова много места, които не съм видял..." 
Стив Маккъри (ляво) фотографира наводнение, причинено от мусоните в Индия.
Една от най-известните снимки, които Маккъри прави в Индия, показва жена с дете на прозореца на таксито му. Историята на фотографията е следната:
"Бях в такси и чакахме на светофар по време на мусона, когато една жена показа детето си на прозореца. Вдигнах апарата си, направих два кадъра, светофарът светна зелено и потеглихме - всичко се случи за около 7-8 секунди. Два месеца по-късно попаднах на тези два кадъра, докато си обработвах снимките в Ню Йорк. Бях много щастлив, че фотографията е станала толкова хубава. Изглеждаше така, сякаш символизира разделението между моя и нейния свят - аз съм в едно балонче с климатик, а тя е там, навън, в жегата и дъжда. За момент двата свята се срещат."
По време на странстванията си в чужбина Маккъри се запознава с афганистански бежанци. Те му разказват за зараждащите се муджахидински групировки, които имат намерение да се опълчат на жестокото и отворено към Русия правителство. Отдаденият фотожурналист се съгласява да документира тежкото положение в Афганистан, след което новите му приятели го преобличат в традиционни одежди и го вкарват незаконно в страната.
"Притежанията ми се изразяваха в една пластмасова чаша, швейцарско ножче, два фотоапарата, четири обектива, чанта с ленти и няколко пакетчета фъстъци от самолета" - спомня си Стив. Докато се намира на опасната територия, конфликтът ескалира, а заедно с него - и професионалните успехи на фотографа. - "Военните самолети летяха толкова ниско и близо, че запълваха целия ми обектив. Просто се молехме да не ни забележат и да не започнат да ни обстрелват." 
Фотографии на Стив Маккъри от Афганистан. Долу вдясно виждаме и самия фотограф, сниман в студио в Кабул през 2006 година.
Каква е най-голямата тайна, която стои зад въздействащите фотографии на Маккъри? Отговорът му гласи: "Хората, независимо в коя част на света се намират, искат да бъдат уважавани и обичани. Ако уважаваш хората, вратите се отварят."
Стив Маккъри успява да бъде себе си дори, когато не снима насред военни условия. Отличен пример за това е работата му по тазгодишния календар на Pirelli. По принцип страниците на изданието са известни с това, че показват най-популярните супермодели съвсем голи. Или почти голи.
Маккъри обаче не отстъпва на принципите си. В заснетия от него календар жените не само са облечени, но и са подбрани така, че всяка от тях да бъде свързана с определена хуманитарна кауза.
Тук сме показали две от красивите фотографии на Стив за Pirelli, включително кадъра с бременната Адриана Лима. А ако имате желание да разгледате още въздействащи моменти от неговото творчество, препоръчваме ви да посетите богатата ни галерия.
За да ви запознаваме отблизо с още вдъхновяващи личности и нещата, които те правят, можете да се присъедините към Jenite.bg във фейсбук!
| 21 | 0 |
