Дотук всичко звучи много добре, даже леко в стихоплетна форма. Обаче. Лекичко, но настойчиво, като тежка лятна мараня, в главата ми се се прокрадва мисъл, която пъдя от няколко дни.
Нагънатата банкнота, с която платих за прекрасното ми морско фрапе, е последната в протмонето ми. Край. Банковата си сметка пресуших още онзи петък (или беше събота?!..) вечер преди онзи бар или след това при дюнерите.... Ох, не, не това е важно. Пак се разсейвам, а вече е крайно наложително да се срещна с тежката мисъл очи в очи.
Трябва, защото се налага да протегна ръка, да взема телефона и да набера... майка ми. Оф. Не ми се мисли чак. Ще има " Ох” и "Ах”. Ще има и "Ама как така свърши парите, маме, аз ще ти пратя де, ама какво стана с твоята заплата и онази комисионна...”. Освен това трябва да съм много доволна, ако ми се размине без: "Ти въобще как смяташ да се оправяш с живота си? Кога смяташ да започнеш истинска работа, семейство да създадеш, нямаш вече време...”. Да бе. Мерси. Аз съм на цели 28. Крайно обречена. И какво бих казала на това хипотетично семейство, когато онази петък или събота, или каквото там беше, вечер изпразня цялата си дебитна карта и се отправя с весела стъпка към онзи бар, и после на плажа и после афтърпарти....
И пак се размечтах. Да се върнем в реалността, там където за косата ме дърпа здраво най-новия ми враг – Онази Мисъл. Че трябва да се обадя на мама. Да ми даде пари назаем. До заплата. Уф, че тъпо. Ама трябва. Няма как.
Посягам към телефона, я някой ми е писал във фейса, о – онова чаровно момче от бара онази вечер... Била съм споменала, че в момента оставям на бармана последните си пари – О! Боже! След като съм му споделила това, не ми се мисли какво още съм казала след въпросните коктейли! – и, понеже съм била симпатична и весела и не си било заслужавало да водя този тежък разговор с майка ми – ето! И това съм казала! Ох.... – дали съм попадала на този вариант? Да закърпя бюджжета до заплата с едно цък през телефона.
Бре. Кредисимо. Чувала съм името, какво беше, стига глупости?, хммм, да. Да се обадя на майка ми със сигурност би било глупост, ако има кой да ми даде едно рамо до заплата!
Особено през телефона, едно цък от мобилната версия на Credissimo и съм ГОТОВА - взимаш пари по всяко време и навсякъде.
| 2 | 6 |
