Днес ще Ви срещнем с Яна Маринова. Красива, интелигентна, непримирима, талантлива актриса, пред която предстоят много нови и интересни проекти. За да разберете какви са те, каква е Яна маринова извън светлините на прожекторите и още, продължавайте да четете какво сподели тя. Започва турне на "Любовни писма" в Германия. Загатнете ни какво ще видят зрителите! Томи и Алекса се срещат още 7-годишни и започват уж като на игра. То си започва като игра, но се превръща от играчка плачка. С времето започват да осъзнават, че тази игра възрастните я наричат любов. Тази игра на надмощие, на отстояване на личността и в същото време на желание да дадеш част от себе си на отсрещния човек. Те минават през първата целувка, през всичките проблеми на сгрешеното сексуално възпитание, което е в следствие и на сексуалните революции, и на света, който се развива с толкова бързи темпове, че не дава възможност на децата да изпитват огромна сигурност кое е правилно и кое не в личните отношения и до каква степен да влизат в границите и в същото време да не стават роби на границите. Представлението е подходящо много и за млада публика, защото се минава през всички етапи на мъжа и жената от 7-годишни до 50-60. Един екшън за цял живот, който се проследява с всички тези любовни писма, но ние не ги четем, както обикновено се поставя тази постановка в чужбина, а е представление от плът и дух. Проследяват се картините и различните сцени от живота на тези двама човека. Какво послание искате да предадете на младите хора с "Любовни писма"? По-скоро не искаме да предадем, а да събудим във всички хора тази вяра в това, че наистина привличането, любовта и откриването на това какво представляваш е най-важното в живота ти, защото ако ти не намериш своята полза и не разбереш каква брънка си в цялостната верига на живота, никога не може да си щастлив с никакви пари, връзки, контакти или професии, които се считат за атрактивни и авторитетни. Том от малък е готвен да бъде сенатор и един ден може би президент на Америка, а Алекса от малка е безумно богата. Тя е от богат аристократичен род, в същото време художничка, която продава картини за милиони. При нея го няма този проблем с това, че трябва да бъде угодна и политкоректна и правилно заоблена спрямо желанията на обществото. Тя може да прави каквото си поиска, да обича, който си поиска и да отказва да се поддава на други комплекси. Основното послание към всички хора е да бъдат свободни в това да търсят постоянно себе си и да намират начин как да си позволят да бъдат себе си чрез труд, чрез избирането на трудния и страшния път, но без да се подчиняват на чуждото разбиране за правилен живот, защото само по този начин можеш да си щастлив. Това дори не е извод само от тази постановка - тя природата го казва, любовта го казва, Господ го казва, науката го казва. Лесно ли може да се разпознае човек зад главните героите в постановката? О, много лесно, защото ги вижда в големи етапи от живота им и просто няма как да не се намери в определени моменти, да се види като Том и Алекса. Спектакълът е много специфичен - проследява цял един живот, който минава за час и половина. Неща, които примерно ти в живота сега ще ги направиш и след 10 години ще разбереш дали е правилно или не, ти ще ги видиш на живо как са се случили за тях. Това може да ти даде отговори и може да ти помогне да го видиш как се случва, да разпознаеш ситуацията и да знаеш как да реагираш. Смятате "Любовни писма" за Ваше обяснение в любов към хората, които са смели да бъдат себе си. Каква е Яна Маринова извън сцената, когато е себе си? Много се променях през годините, но общо взето качеството, което най-много си харесвам е това, че търся с какво мога да съм полезна. Дори новата ми постановка "Куци ангели" на Владо Трифонов с режисьор Георги Михалков, също го има този мотив, че само ако разбереш за какво си направен и без да се примиряваш, ами като се научиш да обичаш това, за което си направен и да го харесваш и да не завиждаш на другите за какво те са направени, можеш да изпълниш тази роля както за другите, така и за себе си. Само тогава можеш да бъдеш щастлив. Другото просто е една представа, едно желание... Всички много искат и се чудят защо не им се получава. Ами може би защото това е направено за някой друг, а не е направено за теб. Това, че на някой друг му стои това страхотно розово палто по този начин, може би на теб няма да ти отива. Това е било най-трудното нещо в живота ми - винаги да оставам вярна на разбирането си за какво съм направена. Понякога ми е било много тежко да се откажа от неща, които виждам, че не са за мен, а пък на всичкото отгоре те са ми носили успехи и популярност и одобрение от публиката, а ти в един момент трябва да го изхвърлиш това нещо. Да пуснеш това, към което всички се стремят, изкуственото и фалшивото да го получат и са склонни да жертват всичко. Всеки път ми е ужасно трудно и се страхувам, но като го направя и минат две години, всеки път си казвам добре, защо не по-рано, но истината е, че не съм била готова и не съм можела. Как възприемат българите в чужбина постановките и радват ли се на голям интерес? Признавам си, че по-добре от тук. Тук е много различно. Не казвам, че там е по-добре, а пък ние тук в нашата държава сме много зле, но просто има някакъв такъв социален минимум, който е много разпространен и хората нямат чак толкова много битови проблеми, каквито имаме ние тук. Те просто имат нужда от решение на други проблеми, които искат да видят в пиеса или във филм. Имат проблеми, които ги възпират да бъдат щастливи и искат решение на тези проблеми и те са много близки до Яна. В България много хора, които аз харесвам или те ме харесват, имат други сблъсквания и те първо трябва да се оправят с тях и е много нормално да търсят нещо, което е по-близко до тези ситуации, в които участват ежедневно. 
| 0 | 0 |
