Веселин Маринов откровено разказва за едни от най-трудните и емоционални моменти в живота си. В онлайн интервю той споделя, че една от най-големите житейски кризи е настъпила, когато баща му претърпял тежка катастрофа, вследствие на която бил обездвижен и лежал гипсиран месеци наред. "Тогава бях войник и тъкмо приет в Консерваторията. Живеех с мечтите и надеждите, че животът ми ще тръгне по планирания път", разказва Маринов.
Ситуацията у дома била тежка – майка му се грижела за баща му, като била принудена да напусне работа, а семейството останало без доходи. В този период Веселин сам се борел със сериозни финансови затруднения. "Живеех с 25 лева месечно. След като платех общежитието за 6,50 лв., ми оставаха 18,50 лв. – пари, които не стигаха за почти нищо. Не можех дори да си позволя хранене в студентския стол за 50 стотинки", спомня си той. Певецът добавя, че по това време оцелявал благодарение на шкембе чорба, която струвала 6 стотинки – основната причина днес да не я консумира, тъй като "прекалено много съм изял".
Маринов говори с голяма любов за родителите си, които са му дали всичко необходимо въпреки трудностите. "Имах най-прекрасните родители на света. Те бяха моята подкрепа, а аз бях много привързан към тях. Загубата на баща ми през 2018 г. беше много тежка за мен. Той преживя бедността на поколението след Втората световна война и си отиде на 87 години, но спомените за него са живи и до днес." Маринов признава, че все още не може да се върне в семейната къща в Полски Тръмбеш, където всеки предмет и звук му напомнят за родителите му.
Загубата на майка му тази година е друг тежък удар за него. "Тя живееше само заради децата си и никога не бе виждала морето. След като си отиде, разбрах, че светът вече не е същият. Колкото и да ходя на гроба, мъката остава. Единственото, което ми носи утеха, е, че те си отидоха достойно."
Веселин си спомня и за трудното начало на музикалната си кариера. Въпреки че като млад мечтаел да стане учител по литература или история и дори играел футбол, съдбата го отвела по друг път. Липсата на диплома след провал на матурата по математика и случайностите в казармата го насочили към музиката. "Ако бях кандидатствал за друга специалност, животът ми щеше да поеме съвсем различна посока", разказва той със смях.
Маринов признава, че емоционалните хора като него често срещат трудности в днешния свят, който според него е станал "зъл". "Навремето хората се обичаха и приятелствата бяха искрени. Сега всичко е по интереси." Въпреки това, той остава благодарен за семейството си, което е най-важното в живота му.
"Обичам жена си, защото ми дава спокойствие и уют. Гордея се с дъщеря си, която е достойна личност, както и със зет си и внуците ми. Имам малко, но истински приятели." Маринов завършва, като споделя, че всички трудности и грешки са го научили на ценни уроци: "Иска ми се да върна времето назад, за да поправя някои неща, но животът продължава, и най-важното е да изживееш миговете, които ти остават, с любов и благодарност."
| 1 | 0 |
