Дневникът на една жена в развод: Родителите

Епизод 7 в рубриката на Jenite.bg, в който всеки се опитва да се намеси

Дневникът на една жена в развод: Родителите

Епизод 1: Представяне

Епизод 2: Решението

Епизод 3: Женени съквартиранти

Епизод 4: Децата

Епизод 5: Приятелите

Епизод 6: Другата

Епизод 7

С настоящия разказ искам да кажа следното: Ако тихото страдание в очите на децата може да те смаже, то купищата въпроси от страна на родителите са в състояние да ти докарат нервен срив.

Не ми се ще да се повтарям, но отново започвам с уточнението, че ние не правим панаири, скандали, не се обвиняваме и не се сочим с пръст. Взаимно сме взели решение да прекратим брака си и най-естественото нещо в един момент се явява уведомяването на родителите. При това преди децата да са свършили цялата работа вместо нас, което се оказа изключително сложна задача.

И така, този ден настъпи. За мой късмет се случи така, че не бяхме заедно нито при едните, нито при другите. Както можете да се досетите, хора, които са преживели всичко това на собствен гръб, могат да бъдат и по-толерантни, и по-съпричастни и по-ефективни като съвети за справяне със ситуацията.

В този ред на мисли, моята задача беше доста по-лека. Да не говорим, че майка ми отдавна се досещаше и беше задала нужните въпроси, за да направи сама изводите си. Липсваха й само няколко части от пъзела.

Баща ми предварително ме беше уведомил, че да се развеждам е глупаво решение, защото (цитирам):

"Имаш добър мъж, с добри доходи, гледа си семейството, не ти върви по петите и можеш да правиш каквото си искаш... Защо ти е да се разделяте?".

Доводите за липсата на чувства не важат пред него. Той е убеден, че това са глупости и е важно между съпрузите да има уважение, защото вярност е невъзможно да съществува. Единственото по-невъзможно от това е идеята за "вечната любов". Но това не му пречи да застава зад решението ми, щом е мое.

Вторият ми баща винаги е имал пълно доверие в преценката ми (освен когато реших да си взема куче, но това е друга история!) и е от хората, които вярват, че мечтите са, за да ги следваш, а щастието е продукт на собствените ни действия. И така аз разполагам с ефективна група от трима, които искат само да съм щастлива и вярват, че мога да се справя с всичко.

Винаги обаче се намира някой, който да се изкара по-голям страдалец от същинския потърпевш. В нашия случай това беше неговата майка. Разводът, става ясно, никога не може да остане проблем само на двама души. От криво разбрана съпричастност ли, що ли, все ще се намерят желаещи да ти обяснят какво чувстваш, какво чувстват те заради теб, как го чувстват и какво трябва да направиш, за да им стане хубаво на тях.

Какво е нужно, за да ти стане хубаво на теб, обаче, тези хора не се и сещат да попитат.

Моята майка също плака, но само защото тя самата е минавала през това и няма родител, който да иска детето му да преживее каквато и да е болка. В мига, в който се увери, че аз самата изпитвам основно облекчение, всичко свърши.

Потокът от въпроси, които ме заляха от другата страна, обаче, беше абсолютно неочакван. И най-вече "Кой е виновен?" и "Преди да се ожените не можахте ли да разберете, че не сте един за друг?"...

Вие ми кажете как се отговаря на подобни мисловни изстъпления. Преди да се оженим сме били влюбени. Да, живеем заедно още откакто бяхме студенти втори курс. За Бога, кой се жени с мисълта да се развежда?

За да пожелаем да създадем семейство, явно и двамата сме имали своите чувства и разумни доводи. Аз никога не се бях замисляла какъв баща ще е той. Просто го обичах.

Различията дойдоха на по-късен етап. Тогава, когато трябваше да напасваме родителски модели, мнения и решения за децата. Тогава си пролича ясно кой как е бил възпитаван, защото подсъзнателно прилага същите методи. И различията станаха очевадни... и дразнещи.

Въпросът с вината беше още по-неадекватен. Така или иначе, родителите ни знаеха за случката, разказана в преходния епизод. Всички бяха при нас около раждането на детето и впоследствие се редуваха да помагат, та нищо не остана скрито. Първото, което ме попитаха, беше: "Ти нали му беше простила?".

Е, аз, че съм простила, явно е факт. Иначе нямаше да продължа да се опитвам да съшивам и градя отношения още 3 години. Но не съм забравила. И няма как да забравя. И проблемът не е в случката. А в отношението му.

Нещата се наслагват и са с натрупване и от моя, и от негова страна. Кому е нужно да има виновни? Защо единият трябва да е по-отговорен за дадено решение от другия? Ами ако не се разделяхме, а бяхме решили да имаме трето дете? Тогава кой щеше да е виновен?

Даааа, тези безумия ме изваждат извън всичките ми нерви. А, да не пропусна – всичко това е съпроводено с такива количества сълзи, че в един момент аз се оказах в ролята на успокояващата, предлагащата рамо и обясняващата нещата от живота. Аз!

Аз трябваше да отговарям на въпроса "И сега къде ще живее детето ми като си му събрала багажа?".

При тази реплика, единственото, което си помислих беше – моето момиче, имаш син. Постарай се някой ден да не станеш и ти такава! Но това, което казах на глас, беше почти похвално слово за нейното момче, примесено с разказ за това как го уча да си мие тавите и да си накисва тенджерите, защото след това не се иска търкане.

Осъзнах, че да си майка, не означава само да се грижиш за децата си, а да ги научиш да се справят сами. Да им покажеш света и да ги оставиш да го опознават. И да ги подкрепяш, когато имат нужда.

Наред с всички потупвания по рамото и успокоения за съдбата и бъдещето на единствения син, трябваше да обещая и, че ще осигурявам редовен достъп на децата до всичките им налични баби и дядовци.

Погледнато реално, ако желанията на всички бъдат спазени в истинските им размери, аз ще виждам децата си не повече от 2 месеца годишно. Мисля, че засега съм успяла да обясня на всички родители и на бившата си половинка, че децата не са разменна монета и не са награден фонд. Не се гледат от съответните баба и дядо по заслуги, нито по съдебни решения.

Извод: В такава ситуация родителите винаги трябва да бъдат поставени пред свършен факт. А ако страдат повече от вас, опитайте да се дистанцирате. Най-важното – приемайте помощта им, но ако не е изключително належащо, не се събирайте да живеете заедно.

Всички примери около мен в тази насока са достатъчно негативни. Знам, че ще прозвучи като поставяне под общ знаменател, но фактите говорят, че никой не престава да бъде дете, докато родителите му са живи. В мига, в който сте под техния покрив, те рано или късно ще решат, че могат да контролират живота ви така, както когато сте били на 15. С тази разлика, че към настоящия момент вие вече имате деца и собствен авторитет пред тях, който трябва да се пази.

Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!

Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

91 2
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



42
Не е посочен 04.03.2013|13:50
Колко още части ще има този разказ
41
Не е посочен 01.03.2013|15:40
Много тежко става положение когато трябва да се съобщи за развода на родителите
40
Не е посочен 28.02.2013|18:50
Не искам да стигам до такива ситуации, мисля си че няма да издържа на такъв тормоз.
39
Не е посочен 28.02.2013|16:06
И най-вече трябва да се сблъска с хорските предразсъдъци, съвети, мнения, неодобрение и пр...
38
Не е посочен 28.02.2013|12:49
истината е,че през доста неприятности трябва да премине една жена,докато се разведе :)
37
Не е посочен 28.02.2013|10:46
Да, родителите доста често съветват да правим компромиси с доста неща, може би защото те самите са възпитани по този начин и не вземат под внимание нашите чувства и емоции.
36
Не е посочен 28.02.2013|10:35
И моят баща би ми дал подобен съвет, но защото гледа само от практичната гледна точка.
35
Не е посочен 28.02.2013|10:34
според майката (свекървата) има голяма вина синът ѝ да стане такъв - да не може да се грижи за себе си и да чака всичко на жена си
34
Не е посочен 28.02.2013|10:33
свекървата в този случай е била май костелив орех
33
Не е посочен 28.02.2013|10:31
"да си майка, не означава само да се грижиш за децата си, а да ги научиш да се справят сами." - това много ми хареса, точно така си е
32
Не е посочен 27.02.2013|19:07
с родителите е най-трудно, и с това да разделиш приятелите
31
Не е посочен 27.02.2013|18:44
Рухне ли ти един път живота, трудно се влиза в ритъм след това.
30
Не е посочен 27.02.2013|18:29
и на мен ми писна от тая
29
Не е посочен 27.02.2013|17:47
колко части на тази дрепресираща история има?
28
Не е посочен 27.02.2013|16:47
ама това още ли продължава?!
27
Не е посочен 27.02.2013|16:39
На тази свекърва такава бих ѝ теглила....
26
Не е посочен 27.02.2013|15:38
Така е. Жената винаги е палача в семейството на сина/мъжа :)
25
Не е посочен 27.02.2013|15:38
Абсолютно! Особено на едни определени години!
24
Не е посочен 27.02.2013|15:37
Отегчителна си ти драга! Като не те кефи не го чети, не знам за какво въобще се напъвате да коментирате неща, които не ви интересуват?!
23
Не е посочен 27.02.2013|15:35
Ама то не става въпрос за съвсместен живот с тях - те така или иначе ти се натрапват в някакъв момент!
22
Не е посочен 27.02.2013|15:35
Което мен силно ме дразни! Това, което НИЕ правим и как ръководим живота си си остава за наша сметка! Защо трябва да се бъркат толкова надълбоко?
21
Не е посочен 27.02.2013|15:34
Не стига, че той се е държал като пълен темерут, нещастник и арогантен тип, накрая пак жената е виновна, понеже ТЯ Иска развод! Не мога просто!!! Няма такава несправедливост!
20
Не е посочен 27.02.2013|15:33
Ужасявам се от момента с майка МУ. Ето я и тази част - явно е минала недобре, както и очквах. По другите страни където децата отдавна са се отксъанли от родното гнездо на хиляди км, родителите изобщо не се бъркат в тези лични отношения, но у нас е останало това всеки да ти се бърка неправомерно в личното пространство!
19
Не е посочен 27.02.2013|15:32
Точно това е при разводите, че наистина всички ти се бъркат и нарушават личното ти пространство без дори да знаят, какво се случва в кухнята на личния ви живот! И, естествено синчето на мама винаги трябва да бъде изкарано, като жертва, нищо, че в повечето случаи точно то е палача!
18
Не е посочен 27.02.2013|15:14
Родителите малко трудно приемат такива раздели, но в един момент просто се примиряват, макар натякванията и ровичкането в личния живот да остава.
17
Не е посочен 27.02.2013|14:45
много тъжна история,но няма как не е лесно да се развеждаш
16
Не е посочен 27.02.2013|14:20
Така е, най-доброто е да не живееш под един покрив с родителите си, защото това им дава правото да те контролират въпреки възрастта ти, но понякога просто нямаш друг избор.
15
Не е посочен 27.02.2013|14:02
"От криво разбрана съпричастност ли, що ли, все ще се намерят желаещи да ти обяснят какво чувстваш, какво чувстват те заради теб, как го чувстват и какво трябва да направиш, за да им стане хубаво на тях. " - винаги се намират такива които ти обясняват това.а аз също много се дразня когато някой си мисли че знае повече от мен какво усещам и какво чувствам
14
Не е посочен 27.02.2013|13:26
Като е тръгнал човек по пътя на развода ще търпи всичките му негативи, кво да се прави, семейството не е само от 2-ма човека.
13
Не е посочен 27.02.2013|13:17
Няма как да не се намесят и родителите... все пак никой не приема нормално разпада на едно семейство, независимо какво и що, в крайна сметка,всеки иска най-доброто за детето си.
12
Не е посочен 27.02.2013|12:56
Все е страдание при развода, неприятна ситуация.
11
Не е посочен 27.02.2013|12:18
Бе... зависи от родителите,според мен с времето ще стават много по-дипломатични,...в крайна сметка времената се менят.
10
Не е посочен 27.02.2013|12:13
Наистина ми прозвуча направо комично частта, в която авторка е успокоява свекърва си и другите ревящи, вместо те нея да успокояват. Баси абсурда. Дабре че и тази тема е приключила.
9
Не е посочен 27.02.2013|12:11
:) родителите са като още 3-4 броя деца ;)
8
Не е посочен 27.02.2013|12:09
Родителите са хора с други разбирания, на които просто в повечето случаи решението за развод им се струва неприемливо, при все че ние ги щадим и доста често не им споделяме голяма част от проблемите, които назряват в една двойка доста преди това.
7
Не е посочен 27.02.2013|11:40
те родителите на мъжа страдат като се жени,страдат и като се развежда хахах :Р
6
Не е посочен 27.02.2013|11:37
Разводът си е лошо нещо, покрай него има много хора, които страдат.
5
Не е посочен 27.02.2013|11:25
Абе кофти си е да се вазвежда човек, както и да го погледнем! Целият му живот се променя за едно определено време.
4
Не е посочен 27.02.2013|11:02
Голяма драма, значи!
3
Не е посочен 27.02.2013|10:46
Това си е самата истина. Родителите могат да направят драмата по-голяма, от колкото е.
2
Не е посочен 27.02.2013|10:43
Този разказ ми е отегчителен и се надявам да не надъха много жени да тръгнат смело към разбода
1 Не е посочен
Този коментар е маркиран като неуместен.
Jenite.bg в мрежата
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay