Без да звучи страшно, тази седмица мина под знака на червения кръст. Първо, както вече споменах тук, започнаха децата.
Малкото не е тръгнало да градина, защото още глася документи. И така – докато дебнех, за да взема всичките там скоч проби и екскременти, стана ясно, че детето има вагинално възпаление. Леко, но все пак налично.
За да избегнем традиционното в такива ситуации лечение, с педиатъра се споразумяхме аз да се консултирам с хомеопата на детето, да направя нещата, които ми назначат и, ако до три дни няма подобрение в изследванията, малката да започне да пие изписаните лекарства. Тъй като това е отработена схема, ние си знаем, че обикновено дечковците ми се повлияват много добре от хомеопатичното лечение и няма никакъв проблем. И този път беше така.
Голямото мамино злато реши да ме награди с ангина в класически вариант. Това също е "свирен мач", както се казва, и след няколко разменени съвета излязох с болничен от педиатъра, две деца, които да третирам, както аз си знам и уговорка за контролен преглед три дни по-късно.
Изпитаното ми средство за ангина е настърган белтък от сварено яйце, смесен с лъжица пудра захар. Тази вълшебна субстанция се слага като външен компрес на гърлото и детето спи с него. За два дни червенината намалява, а ако има налепи – изчезват. Действа безотказно - до степен, в която го спрях само от занималня, но на училище си ходи без проблем.
После дойдоха моите приключения. След поредната сутрин, в която ми се вие свят и не съм човек, докато не минат поне 2 часа от деня, решавам да си измеря кръвното. И установявам, че събирам граници. Нищо кой знае колко тревожно, ще си помислят някои от вас. И ще са доста прави. Жена, в предциклично състояние, емоционално доста претоварена... Да де, ама мен ме пердаши хипохондрията. При това здраво.
Освен това светът ми е пълен с медицински лица и много лесно мога да се донаплаша. Което аз сторих с умопомрачителен замах и истинско творческо вдъхновение. Но, когато в едно изречение чуете думите микроинфаркт и инсулт, сигурна съм, че вие също ще се замислите какво точно ви се случва. На следващата сутрин – гладна и жадна, както изискват лабораторните изисквания - скокнах да раздавам кръв за изследвания. Разминах се с една бременна на изхода, завидях й за минути и след това се разделих с три епруветки безценна телесна течност.
Резултатите, които излязоха същия следобед, бяха толкова в норма, че нямаше накъде повече. Все още чакам два хормона, но предвид стойностите на другите, които вече видях, нямам поводи за тревога.
Диагнозата ми е ясна – тежки емоционални отклонения, които дават повърхностни отражения на телесно ниво. С две думи, както се изрази една от близките ми приятелки: "Споко, ти не си луда и болна. Само луда си!".
Е, когато фактите говорят – дори аз, с присъщата си бъбривост, трябва да замълча. Луда съм си по цялата глава. И крайно емоционална. Това ми е благословия и наказание. Но надали бих оцеляла по друг начин.
Всъщност изследването на хормоните на щитовидната жлеза го отлагам от лятото. Все не ми оставаше време да се погрижа за себе си. И добре, че наистина нямам проблем. Като се огледам – едни от най-близките ми приятелки и колежки, след рутинни прегледи, се оказаха с миоми, изключително лоши цитологични изследвания и още куп проблеми.
И, за съжаление, обикновено изглежда сякаш всичко това ни се струпва изненадващо, при това в количества, които не винаги можем да понесем. И тук искам да ви кажа нещо – постарайте се да бъдете умерени хипохондрици. Улисани в ежедневието си, така се пренебрегваме, че понякога е твърде късно, когато вече установим проблема.
В момента тече кампания срещу рака на гърдата. Звъннете на приятелка и още утре запишете час за ехограф. Първично дори не е нужна мамография. Добър ехографист с добра машина може да прецени дали има тревожни изменения в тъканта. От вас се иска да не си намирате оправдание, а просто да отделите няколко часа за здравето и живота си.
Надявам се, че не звуча пропагандно, но сред вас, които четете тази рубрика, има много майки. Да, за мен грижата за собственото здраве е на първо място. Но аз съм такъв тип. Вие, които бихте поставили личното добруване след това на децата си и останалите членове на семейството, точно вие се замислете най-много, че тези, които обичате, имат нужда от вас.
И тъй като съм убедена, че личи личното ми отношение, държа да кажа: Обичам те, мила моя приятелко! Имам нужда да те има.
Прочетете още:
Животът като терапия
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено...
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Сърдитка
Когато мечтите се сбъдват
Кръговрати
Голямото преместване
Децата
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
12 | 0 |