Дойде време за петия материал от поредицата ни Присъда "Бежанка”. В случай че все още не сте прочели първите четири, можете да го направите чрез линковете по-долу.
Присъда "Бежанка”: Да изгубиш най-скъпите си хора в една жестока война
Присъда "Бежанка”: Скръбта на една майка в безизходица
Присъда "Бежанка”: Откровеният разказ на едно арабско момиче в България
Присъда "Бежанка”: В търсене на път към един обикновен и по-спокоен живот
Днес ще влезем в самата сграда на бежанския лагер в "Овча купел”, за да се срещнем с бежанците в техните домове - било то и временни убежища. Ще говорим с децата. За техните мечти. За детството в бежанския лагер и съкровените желания на младото сърце.
Първоначално сме въведени в кабинета на директора, докато не ни разрешават да започнем своята разходка в лагера, придружени от охранител, който е на смяна в момента.
Още е сутрин и уроците по български език за чужденците, които се провеждат два пъти седмично, са на път да започнат. Три момчета на видима възраст 7-10 години ни посрещат в коридора с учебници в ръка. С усмивка на лице едно от тях ни казва, че учи български и езикът му харесва. Дори прочита буквите, изписани на корицата - бавно и много старателно.
В съседство на стаята, в която се провеждат уроците, се намира фризьорският салон, в който срещаме няколко жени. Едната се занимава с прическите на останалите и ги учи на основни неща във фризьорството, тъй като това е била професията й в родната й държава - Ирак. Атмосферата е приятна. Нестихващи разговори на арабски и безгрижен смях се носят в стаичката, снабдена с всичко необходимо, за да се нарече фризьорски салон.
Фризьорският салон
Именно тук срещаме следващата си събеседничка, която ще наричаме условно Лайла, тъй като не иска да снимаме лицето й, нито да разкриваме името й. Момичето е само на 18 години и с охота се съгласява да поговори с нас. Директорката на лагера ни осигурява стая, в която да разговаряме на спокойствие.
Лайла сяда на стола срещу мен и признава, че леко се притеснява. Не е свикнала да дава интервюта. Идва в България с цялото си семейство, което включва три момчета (оказва се, че сме разговаряли с най-малкия от тях на идване), майка й, баща й и самата Лайла. Те са от Алепо, Сирия.
"Пристигнахме в България на 8 август тази година. В периода преди заминаването ни от Сирия, живеехме за известно време в град, който се намира на сирийско-турската граница. Така че за нас беше лесно да влизаме и излизаме от едната в другата държава.
Дойде момент обаче, когато се наложи да останем за по-дълго на турска територия. Положението в Сирия ставаше все по-опасно и тогава семейството ми взе решението да не се връщаме обратно, а да тръгнем към Германия.
Плановете ни обаче не сработиха, защото не знаехме как да стигнем сами до европейската страна. Доверихме се на трафиканти, които в крайна сметка ни доведоха до България. Дори не знаехме, че ще минем през страната.
И така, полицията ни залови. Отнесоха се добре с нас. Естествено, ние не разбирахме нищо от това, което се случваше. Не разбирахме езика и правехме каквото ни наредят. Пренощувахме в близост до границата и след това ни заведоха в бежански лагер.
Не помня името му, останахме там само седмица, след което ни преместиха в София. Тогава, заедно с нас, и други бежанци бяха транспортирани до столицата. Разпределиха ни в различни лагери. Така се озовахме тук. Сега цялото ми семейство преминава през процедурата по получаване на статут и трябва просто да чакаме.”
Нищо в думите на Лайла не подсказва, че тя е само на 18 години. Говори уверено, въпреки първоначалното си притеснение. Моля я да ми разкаже за семейството си.
"Братята ми са по-малки от мен. И тримата учат български. Най-малкият е на 8 години и той като че ли най-трудно преживява всичко. Липсва му животът в Сирия постоянно и не спира да повтаря, че иска да се върне. Много е чувствителен. Другите ми братя са съответно на 15 и 17 години.
За разлика от тях, аз не разбирам нищо от този език. Много е труден. Все пак мисля, че ученето и практиката ще ми помогнат да го усвоя. Трудно ми е да разпознавам буквите, четенето също не е лесно.
В Сирия имахме всичко, бяхме щастливи. Учех и когато се наложи да тръгнем, все още не бях завършила гимназия. Затова сега искам да го направя, за да мога след това да отида да уча в университет.” На въпроса ми какво иска да учи, Лайла отговаря: "Фармация. Обичам медицината”.
Споделя плановете на семейството си за бъдещето. Ако получат статут, смятат да останат в България. "Няма да е лесно да напуснем България и да отидем някъде другаде. Но ако родителите ми не успеят да намерят работа, най-вероятно ще опитаме да стигнем до Германия. Там имаме роднини.”
Момиче, което стои пред изписаната на български език учебна дъска
Уведомяват ни, че е време да освободим стаята, в която се намираме и трябва бързо да приключим. Лайла разказва за своите лични впечатления относно България, които е успяла да добие до момента.
"Досега не сме получили никакви пари от държавата. Получаваме само подслон и храна. От Българския червен кръст идват тук редовно и ни носят храна и други необходими неща. Помагат ни много.
Тук съм от много малко време, затова дори не мога да кажа дали България е хубава страна, или не. Засега всичко е наред. Но от хората в лагера чуваме, че тук няма големи възможности - основно, когато става въпрос за работа. Ако това се окаже вярно, ще трябва да търсим бъдещето си на друго място. Всичко, което искам, е добро бъдеще - няма значение в коя държава ще го открия!”
За финал казвам на Лайла, че аз също съм ученичка. Опитвам се да уча арабски, но също като нея намирам чуждия език за изключително труден. Моли ме да й кажа нещо, което съм научила, и аз й споделям на арабски, че уча езика от един месец.
Казва, че се чувства задължена да върне жеста и когато се разделяме, изрича "Довиждане” на перфектен български. Най-малкият й брат я чака пред вратата, защото уроците по български тъкмо започват. И двамата ни махат с усмивка, отправяйки се към импровизираната класна стая.
Ако тази статия ви е харесала и искате да следите останалите материали от рубриката Присъда "Бежанка", станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 28 | 1 |
