През 2005 година екип от психолози успява да накара няколко студента да се почувстват като пълни отрепки.
Когато неподозиращите нищо младежи пристигат в лабораторията, те са призовани единствено да постоят на място и да се опознаят взаимно. Атмосферата е напълно неформална с единственото изключение, че тълпата студенти е разделена на малки шестчленни еднополови групички, които имат по 20 минути, за да разчупят социалния лед.
Психолозите способстват този процес, предлагайки им неангажиращи теми за разговор от типа на "Откъде си?", "Какво учиш?", "Имаш ли мечтана туристическа дестинация?" и т.н. Една малка подробност - важно е всеки да запомни името на останалите петима души, защото следващият етап от експеримента зависи от това.
Точно така, има и следващ етап. През него студентите влизат един по един в стая, където трябва да назоват имената на двама свои събеседници, в чиято компания биха искали да прекарат остатъка от изследването. Учените отбелязват предпочитанията и след това ги изхвърлят в кошчето зад гърба на участниците, които чакат отвън, за да научат какво впечатление са направили по време на социализирането си с останалите. Горе-долу тук историята започва да завива в леко смущаваща посока.
Учените подбират на случаен принцип част от студентите и съобщават на всеки един от тях следното:
"Поздравления! Всички представители на твоята група са те харесали и искат да работят с теб, но тъй като работните екипи станаха прекалено големи, ще трябва да продължиш самостоятелно."
Тези деца излизат от стаята окрилени и очаровани от невероятно приятните персони, които са.
Други случайно подбрани участници обаче чуват следното:
"Съжалявам, че трябва да го чуеш от мен, но никой не иска да работи с теб..."
Те също преминават в следващия етап от експеримента самостоятелно, но с разбито сърце и още по-разбито самочувствие.
Именно в този следващ етап студентите достигат до същността на цялото занятие. Или поне така им казват учените. Всеки един от тях получава по една купа, в която има 35 бисквитки с парченца шоколад и има за цел да даде оценката си за вкуса, аромата и текстурата им в специално предназначен за целта формуляр.
И докато участниците си мислят, че дегустират сладкарско изделие, психолозите всъщност измерват колко бисквитки ще изядат те в зависимост от общественото одобрение. Ще се различава ли апетитът на "желаните" събеседници от лакомията на "отритнатите" от обществото?
Тези от вас, които са били черната овца в училище или пък просто са имали нещастието да попаднат в недружелюбна компания, едва ли ще бъдат изненадани от резултатите. А те се изразяват в следното - отхвърлените студенти изяждат около два пъти повече бисквитки от атрактивните си връстници.
Мотивирайки постъпката си, те казват, че не са могли да устоят на голямото изкушение, докато облагодетелстваните от експеримента участници намират, че не е било кой знае какво предизвикателство да се въздържат от натъпкване.
Но кой е този подсъзнателен механизъм, който кара отхвърлената група буквално да се гмурне в купата с бисквитките. Или, както казват психолозите, провели изследването, защо социалната изолация нарушава саморегулацията? Отговорът се крие в нещо, което е познато на науката като изчерпване на егото, и може да бъде причинено от обезсърчаващо голям списък от събития в нашето ежедневие.
Но преди да стигнем до този списък, трябва да разберем какво точно представлява егото. Това ще се случи в следващия материал от нашата поредица на тема "Умореното его", която ще можете да четете всеки четвъртък в Jenite.bg. За следите развитието на темата, станете част от Jenite.bg във Facebook!
Използвани източници:
1. Baumeister, Roy F. Tierney, John. "Willpower: Rediscovering the Greatest Human Strength" The Penguin Press, 2011. ISBN 978-1-59420-307-7
2. McRaney, David. "You Are Now Less Dumb: How to Conquer Mob Mentality, How to Buy Happiness, and All the Other Ways to Outsmart Yourself" Gotham Books, 2013. ISBN 978-1-59240-805-4
3. Baumeister, Roy F., C. Nathan DeWall, Natalie J. Ciarocco, and Jean M. Twenge. "Social Exclusion Impairs Self-regulation.” Journal of Personality and Social Psychology 88, no. 4 (2005): 589–604. [PubMed]
| 8 | 0 |
