На гърба на Хари Потър и вампирите

"50 нюанса на сивото" (50 Shades of Grey) - вероятно сте чули вече за тази книга. Определяна като "еротична новела", или в по-дръзкия случай - като "порното на мама". Съвсем сериозно. Изглежда е възникнал нов жанр, благодарение на срамежливата британска майка, описала толкова много нюанси на сивото.

Но всъщност причината Е. Л. Джеймс да се прочуе по целия свят се корени именно във факта, че изобщо не си е губила времето да пише за цветове. Бестселърът ѝ прилича по-скоро на нещо, за чието създаване авторката е направила палаво проучване в Google по ключови думи: Фройд, БДСМ (бондаж, дисциплина; доминиране, подчинение; садизъм и мазохизъм), оргазъм, синоними на "вагина". 

Не. И това не е начинът, по който Джеймс е създала "50 нюанса на сивото". Истината е, че жената била голяма почитателка на сагата "Здрач", но все ѝ, се струвало, че Стефани Майър вкарва прекалено малко секс в книгите си. Решила да вземе нещата в свои ръце. Преди три години започнала да развива в интернет собствени сценарии с чуждите герои. Постепенно вампирът Едуард се превърнал в манипулативния милиардер Крисчън Грей. Той си пада по извратени секс игрички, притежава "Червена стая на болката" и превръща стеснителната девствена колежанка Анастасия Стийл (същият характер като на Бела Суон) в робиня на фантазиите си. 

Всичко това се превръща в цяла трилогия, продала права за печат в над 37 страни и задминала по бързина на продажбите дори книгите за "Хари Потър". Жените по цял свят са полудели да четат еротичната новелка, а Universal Pictures ще екранизират "оригиналния" сюжет, след като се пребориха за честта с Warner Bros., Sony и Paramount. Носят се слухове, че Анджелина Джоли и Иън Сомърхолдър са изявили желание да участват в бъдещия филм. Е, това вече ще бъде секси!

Разбира се, "50 нюанса на сивото" буди много критики и противоречия, свързани с качествата на произведението и очевидното копиране на друг автор. За пореден път си задаваме въпроса за ползите и вредите от интернет. Дори по отношение на изкуството. От една страна, глобалната мрежа позволява на всеки да черпи вдъхновение, да развива таланта си и да разпространява плодовете от него без кой знае какви инвестиции. От друга страна обаче, всичко това важи и за самозваните таланти. Стига да се потрудят, все ще си намерят "последователи", пък дали са истински добри, дали са плагиатствали - няма чак такова значение.

В тези виртуални условия явлението "фен фантастика", което дълго време си съществуваше тихичко, напоследък разпростря пипала. Какво представляват фен фантазьорите? Пишат истории, базирани върху героите, сюжетите, световете от известни романи, филми, сериали, видео игри. Защо се занимават с подобно нещо? Доскоро страничният наблюдател щеше да се затрудни с отговора на този въпрос, но вече може да посочи поне една очевидна причина - тази фантасмагории не само, че се четат от хиляди потребители, но в някои случаи успяват да стигнат до издаване и печелят хиляди долари.

А възникват от уж до болка познати ни произведения: Библията, "Гордост и предразсъдъци", "Хамлет", "Властелинът на пръстените", че дори "Бъфи, убийцата на вампири". Разбира се, в момента най-актуални за откачени интерпретации са модерната "света троица" на фантасмагориите - "Хари Потър", "Здрач" и "Игрите на глада". 

Американката Наоми Новик, например, все още си пише фен фантастика. А вече е продала в милионен тираж книгата си за британски морски офицер по Наполеоново време и неговия дракон. Преди това си е правила свободни съчинения върху "Стар Трек", "Отмъстителите", приключенията на Шерлок Холмс.

Наскоро редакцията на "The Wall Street Journal" сподели с читателите си творби на илюстратора Kagan McLeod, които описват откачените идеи на някои популярни фен фантастики в интернет. Решихме да ги споделим с вас и можете да ги разгледате в галерията ни.

А междувременно помислете сами за себе си. Добре или зле се отразява на книжния пазар този фантастичен феномен?