По света има толкова много хора, които мечтаят да бъдат писатели. Особено в България. Мечтаят да бъдат издадени. И, макар понякога да не го признават дори пред себе си, мечтаят да бъдат четени. Защото това е смисълът на изкуството – да комуникираш. Така че, скъпи пишещи хора, нека си го признаем: дори да гледаме скептично на "комерсиални четива" като "Хари Потър", "Здрач", "Яж, моли се обичай", на всеки поне мъничко му се иска собствените му творчески рожби да имат поне малко от техния световен успех.
На пръв поглед изглежда лесно. Книга за вълшебници, в която си има специално министерство и училища за магия, в която футболът е заменен с преследване на летящи топки върху метли – разбира се, че такава книга ще стане хит! И дори не изглежда толкова трудно да я измислиш. Децата постоянно си фантазират подобни неща. Следователно, гениалността на Дж. К. Роулинг се състои единствено във факта, че се е сетила да запише и развие всичко това на стотици страници.
Или вампирите – ами, да, и те не изглеждат особено сложни за измисляне. Красив кръвопиец, който се е заклел във "вегетарианство", що се отнася до убиването на хора. Влюбва се в обикновено момиче и оттам целият ѝ свят се обърква. Особено като се има предвид, че гаджето ѝ - вампир е във война с върколаците, а един от тях също е влюбен в нея. Излиза, че и Стефани Майър не е гениална жена. Просто е жена, повярвала в идеята си достатъчно, за да я превърне в роман. Както и Елизабет Гилбърт. В абсолютния хит "Яж, моли се и обичай" просто разказва за пътешествието си "в търсене на всичко" из Италия, Индия и Индонезия. Разбира се, че човек все ще намери и научи нещо, достойно за разказване, след като се отдаде на подобно приключение! Въпросът е да повярва, че на хората ще им бъде интересно да четат събраната от него мъдрост.
Всъщност, това отличава смелите момичета Роулинг, Майър и Гилбърт от никому неизвестните писатели, чиито чернови само събират прах. Недовършени. Или неиздадени. Авторките на бестселъри просто са разбрали, че писател се става чрез писане и упорство, а не чрез мечтаене да се занимаваш с това.
Пътят до големия успех
Той изглежда наистина оптимистично, погледнат през вече извървелите го очи на Джоан Роулинг и Стефани Майър. Творческата им история е подобна – сигурен признак, че не е уникална и невъзможна за другите. Стига наистина да имат талант, а не просто да са чули отнякъде, че така е модерно.
И "Хари Потър", и сагата "Здрач" са първите сериозни писателски опити на авторките си. Но съвсем не са били сериозно приети от първия път. И двете книги са получили по десетина отказа, преди някой да се съгласи да ги публикува. Важното е, че за да получат десет отказа, борбените жени не са се отчайвали след всеки един, а са продължавали да предлагат творенията си. Докато не се е случило така, че предлагането да се разпространи в световен мащаб и милионен тираж.
На връщане от успеха
А какво се случва, след като вече имаш зад гърба си бестселър? Когато ужасяващо голям брой читатели по цял свят очакват от теб да продължиш да бъдеш гениален, но изведнъж си останал без вдъхновение? Задавайки тези въпроси, можем да се допитаме до Елизабет Гилбърт. Освен с книгата си за хапването, личната религия и обичта, тя стана известна и с оптимистичната реч, която е произнесла по въпроса за творческия успех. Пожелаваме ви приятно гледане, слушане и писане след това!
26 | 2 |