"Защо мама не е като всички останали майки?" - попитала малката Барбара със сълзи в големите си очи. Майка ѝ била неизлечимо болна от рак. Таткото на Барбара не знаел как да успокои момиченцето, какво да му обясни? Дъщеричката му била само на 4 годинки и той не искал да расте с мисълта, че да бъдеш различен, е нещо ужасно и зло.
Годината била 1939, а таткото на Барбара се казвал Робърт Л. Мей. Работел в компания, която продавала детски книжки и получил задача от шефа си да измисли оригинален герой – животно с интересна и красива история. Тъгата на малката Барбара и поръчката от шефа се превърнали в причина за раждането на Рудолф. Еленчето с червено носле. Днес то е популярно, колкото Бамби. Изглежда като част от оригиналния коледен фолклор, но не е така. Първоначално елените на Дядо Коледа са се казвали: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър и Блитцен. Не е имало Рудолф сред тях. Именно Робърт Л. Мей е баща на щастливия Номер 9.
Както знаем, в началото на историйката, съчинена от Робърт, еленчето не е никак щастливо. Точно както се случва с децата, които са малко различни. Всички останали му се подигравали заради ярко червения нос. В последствие се оказало обаче, че той не е проклятие, а награда – можел да осветява пътя на целия впряг. От природно недоразумение, Рудолф се превърнал във водач. По този симпатичен и трогателен начин, Робърт показва както на дъщеричката си, така и на всички деца по света, че различните хора притежават нещо хубаво в себе си, което останалите може би нямат. Че всички заслужаваме уважение. Че трябва да се отнасяме позитивно и да се гордеем със своята уникалност.
Майката на Барбара умира, преди да е чула историята на Рудолф, но проблемът е вечен. Както и неговото решение. Същото като при децата с аутизъм – докато оставаме неинформирани и студени, за тях и родителите им също ще бъде студено. А въпреки, че не комуникират по същия начин като останалите, те са много по-умни и креативни в своите сфери.
Разбира се, както често се случва с легендите, и за създаването на Рудолф има различни версии. Противоречия, спорове. Но поуката е една: всеки има място в нашия свят, при това не въпреки, а именно заради прекрасната си различност. И всеки има нужда от обич. От помощ. Не само по Коледа!
| 8 | 0 |
