Днес ще бъде различно. Този път няма да сочим с пръст производителите на Барби за невъзможните естетически стереотипи, които налагат. Невъзможни и, бих казала, нежелателни. Но днес няма да говорим за тях. Най-после ще си признаем, че Барби не ни е виновна. Ще погледнем през обектива на Мариел Клейтън. Да, героиня в нейните сцени е именно перхидролестата играчка, но показаните социални недъзи са далеч от кукленския й свят. Те са в нашия свят.
Каталозите и щандовете на "Мател" са изпълнени със снимки на различни, но еднакво щастливи пози, в които е застинала Барби звезда, Барби супермодел и още не знам си каква Барби с безоблачно съществуване. В интерес на истината, колкото и да оплюваме дългокраката кукла, нейният начин на живот би бил една по-добра алтернатива на голяма част от реалността. Реалността, представена във фотографиите с горчиво чувство за хумор.
В кадрите на Мариел Клейтън, преди да стане супермодел, Барби е станала булимичка. Успехът й е донесъл алкохолизъм и наркотици. И не само успехът. Голяма част от фотографиите (Тези болят особено много!) засягат тъжните проблеми, с които се сблъсква обикновената земна жена. Самотата. Абортът. Зависимостите, депресиите и социопатичното отношение, предизвикано от лицемерието на усмихващото се с холивудски зъбки съвременно общество.
Не казвам, че това, което виждаме в творчеството на Мариел, трябва да ни хареса. Настоявам да го видим, обаче. Защото като си затваряме очите за нещо, това изобщо не означава, че то също ще си затвори очите за нас. Как се лекуват страданието и гнусните обществени рани – нямам готова рецепта. Признавам. Но съм убедена, че е по-вероятно да се доближим до някакъв отговор, ако наистина погледнем въпроса и решим да го зададем. На себе си, не на медиите и в различните форуми.
Дори и показаните проблеми да не съществуват в собствения ви апартамент, бъдете сигурни, че ги има в поне няколко от околните. И бъдете сигурни, че повечето малчугани не си изкарват безпроблемно розово детство. Житейските им представи не се свеждат единствено до охолния начин на живот на Барби и Кен. Това щеше да е по-хубаво от нещата, които децата са обречени да виждат в нашето общество. И не само да ги виждат – в много от случаите дори да участват в тях.
Най-малкото, което можем да направим, е да обмисляме добре възможностите и бъдещите си планове, преди да се захващаме с практикуването на небезопасен секс. Решението за раждане на дете не трябва да идва насила, нито да произтича от "биологичното" желание да си имаме малка кукличка вкъщи. Детето не е Барби и не можем да го захвърляме настрана всеки път, когато ни омръзне да си играем с него и имаме "важни" ангажименти.
В галерията можете да разгледате някои от оригиналните и тъжни произведения на Мариел Клейтън. Кадрите нарочно са оставени без коментар - фотографката казва, че всеки сам трябва да открие какво вижда в творбите й.
| 902 | 151 |
