Светът на Лора: Разни върхове

Епизод 3 от "Дневникът на една разведена жена"

"Мога, мога, мога..."

Колко пъти ви се е случвало да го повтаряте, докато наистина успеете да се справите с ОНОВА нещо, за което всички са ви казвали, че е непосилно за жена, камо ли сама? Моментът със самооценката е възлов, когато човек се намира в кризисни житейски ситуации. А тя се повишава именно като се изправяме пред такива предизвикателства.

Сглобяването на 2 трикрилни гардероба и носенето на матрак 120/200 до третия етаж ме научиха, че в живота на една жена мъжете могат да бъдат и украшение. Разбира се, на пръв поглед не изглеждаше наложително да правя всичко това абсолютно сама. Но трудно ще разкажа с думи удоволствието и гордостта, които изпитах, когато се справих. Признавам, че за слагането на вратичките получих сериозна помощ. Де факто аз само ги придържах, докато чифт сръчни ръце завиваха пантите.

С две думи – върхове много. Покорявайки ги и вдигайки летвата на собствените си възможности, получавам повече от криле. Установих, че съм достатъчно силна и сръчна, за да се справям с приети за мъжки дейности. Както и, че имам прекрасни приятели в моментите, в които нямам повече сили да се правя на "мъжко момиче".

Ежедневието на самотен родител непрекъснато ме изправя пред предизвикателството да надскачам себе си. Имам чувството, че животът ми стана в пъти по-динамичен и организиран. А аз самата – тройно по-самокритична и изискваща.

Понякога сякаш чувам как вътрешният ми глас ме строява и навиква, как ми казва, че за да имам време за децата не бива да изоставам със служебните графици, че вече не мога да си позволявам да нося работа у дома, защото няма кой друг да обърне внимание на малките ми човеци, които жадуват за прегръдки и разговори.

Уча се да казвам "Не". По принцип много рядко мога да отказвам каквото и да било на хората. Независимо дали са ми близки, или ги срещам току-що. Всяко малко постижение в тази насока всъщност бележи огромна крачка за мен.

Връщайки лентата назад, си давам сметка, че съм допускала тези намеси в личното си пространство, за да се спася от самотата у дома. Не физическата, а емоционалната. Дадох си сметка, че с бившия ми мъж отдавна бяхме изгубили желание да споделяме каквото и да било от ежедневието си. Стандартните разговори за децата и програмата им за следващия ден, за това дали на някой от двама ни му се налага да закъснее и толкова.

Колегите ми бяха свикнали, че мога да поемам работа от къщи по всяко време и съм стояла пред компютъра и до 2 през нощта. Тогава не ми пречеше. Напротив – беше ми забавно, защото все някой висеше с мен в разните комуникатори и времето минаваше в закачки.

Към днешна дата отчитам, че това ме е направило зависима от хората около мен. Остана ли сама за кратко, се чувствам изоставена. При това не говоря за "сама" във физическия смисъл. Ако няма никой във фейсбук или скайп, ако не мога да вдигна телефона и да си поговоря с някого, изведнъж усещам празнота. Сега се уча да я запълвам със себе си. Със собствените си желания, хобита и интереси. При това без да се налага да давам обяснения защо точно в този момент съм решила да правя еди какво си.

Уча се, че когато съм решила да прекарам някакво време, занимавайки се с нещо, което е важно за мен, всички разговори и нечии чужди желания могат да почакат. Струва неимоверни усилия да кажа "А можеш ли да ми звъннеш след около час?" или "Сега не мога да говоря, нека се чуем утре след 14 часа." Сигурно за повечето от вас това е ежедневие и дори не се замисляте, когато става въпрос за вашето време и пространство. Но до съвсем скоро, аз съм ставала и съм тръгвала в полунощ, защото са ме помолили за помощ. При това напълно непознати хора.

Да, сама съм избрала да отделям част от времето си, за да помагам в специфична социална сфера, но от колегите ми аз съм единствената, която не си изключва телефона нито нощем, нито през почивните дни.

В новия живот на Лора, обаче, нещата стоят по друг начин. Няма на кого да оставям децата по нощите и просто отказвам ангажименти след 21 вечерта. В началото всяко "Не" ме изпълваше с вина. Сега вече знам, че хората не само, че не ми се сърдят, а и не очакват да хукна по нощите. Да, не съм спряла да им помагам, но се уча да поставям децата си и себе си на първо място. И като се замисля, това е най-високият връх след развода ми, който все още не съм успяла да изкача напълно.

И, като става въпрос за дребни и не чак толкова дребни емоционални и лични върхове, не мога да пропусна и изкачването на един съвсем реален планински такъв. Както и нощуване на палатка. Това са част от дейностите, за които не можех да мисля, докато бях омъжена. А сега ми се случват, като с тях вървят емоции, равняващи се на онези, които имат децата, когато за пръв път ги заведем на цирк, или в зоологическата градина.

В коментарите към предходния епизод някой беше споменал, че не иска уроци от мен. Аз и не претендирам да давам такива. Обяснявам какви са моите с оглед на ситуацията, в която се намирам. Защото как ще възприема живота си на разведен, зависи само от конкретния човек и начина, по който ще постави собствената си житейска ситуация пред самия себе си.

Докато пиша това, съм изправена пред поредното предизвикателство, което преживявам за пръв път в живота си. Разбира се, ще ви разкажа за него. Само да приключи успешно (тук си стискам палци с усмивка).

Ще ми се, за разнообразие, този път в коментарите да кажете какви са вашите лични малки и големи върхове. От една страна съм любопитна, а от друга – ще ви усмихне. За мен това се оказа много добра терапия. Защото, когато нещата се синтезират и появят черно на бяло, виждаш, че имаш не едно и две постижения, които си пренебрегвал. И именно заради тях изглеждаш смел или успял в очите на околните. Но не и в собствените си. Всички сме склонни да се подценяваме, а от това основно губим.

Най-хубавото е, че когато умеем да виждаме собствените си успехи, признаваме по-лесно и тези на околните.

Пожелавам ви върхове! За по-лесно започнете от планинските. Току-виж се засечем някъде. Защото аз продължавам. Светът е пълен с прекрасни преживявания :) 

За да следите "Дневникът на една разведена жена", станете част от Jenite.bg във фейсбук!

47 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



34
rozalij gencheva 19.07.2013|17:28
В живота винаги има и падения, но не трябва да падаме духом, а да продължаваме да търсим щастието.
33
greta petrova 19.07.2013|16:51
Като връх оценявам факта, че правя и си позволявам повече неща за децата си със сигурност от половината семейни злобарки тук, и това е именно заради по-добра организация. Определено е по -сладко от това да чакаш наготово.
32
Росица Живкова 19.07.2013|13:57
Така като я случа човек, по-добре никога да нямаме мъж, за да си достигаме върховете и да бъдем по-организирани.
31
rozalij atanasova 18.07.2013|20:07
Всеки заслужава да бъде щастлив.
30
rozalij atanasova 18.07.2013|20:07
Някои изпадат в дупка, а не трябва.
29
roni peteva 18.07.2013|15:38
Нека от тук нататък живота ти е изпълнен само с щастливи мигове.
28
Mer Zlatkova 18.07.2013|14:19
Да, малко така звучи на моменти цялата история. Лично аз съм на мнение, че хората не сме родени моногамни, ама пусни предразсъдъци и норми.
27
София Павлова 18.07.2013|14:19
Пожелавам ви върхове! За по-лесно започнете от планинските. Току-виж се засечем някъде. Защото аз продължавам. Светът е пълен с прекрасни преживявания :) Мерси!
26
Кристина Минкова 18.07.2013|13:30
Аз също,желая и да срещне подходящия.
25
Кристина Минкова 18.07.2013|13:28
Интересна рубрика е това,ще е от помощ на много жени.
24
katya noveva 18.07.2013|12:58
Планирам да стигна това лято до някой връх. Дано да не е само планински;)
23
katya noveva 18.07.2013|12:55
Е, дочака. само това ли са ти чаканията в живота.
22
Анита Кралева 18.07.2013|12:29
О, нова част от поредицата, която няма да прочета. От толкова време чакам да я пропусна :)
21
dobromira ivanova 18.07.2013|12:04
пожелавма ти хубав живот
20
катерино моме 18.07.2013|11:38
моля те, спри се вече
19
Vanesa Apostolova 18.07.2013|10:20
Замислям се и аз дали да не се разведа, свободата която ме чака тогава ми се вижда много примамлива хаха
18
amber sky 17.07.2013|18:01
Уж не искали уроци, а влизат да четат. Как да го разбира това човек.
17
Бони бон 17.07.2013|16:57
Наистина е така. Самосъжалението не помага на никого, това съм го установила от личен опит
16
Галена Богданка 17.07.2013|16:56
Е това си е постижение! :) Браво!
15
Изабела Белла 17.07.2013|16:55
Браво, човек наистина трябва да се научи да оценява собствените си успехи и върхове и да продължава да се развива личностно, независимо дали е разведен или не.
14
Бони бон 17.07.2013|16:55
"В коментарите към предходния епизод някой беше споменал, че не иска уроци от мен. Аз и не претендирам да давам такива. Обяснявам какви са моите с оглед на ситуацията, в която се намирам. " - Коментарите не ом обръщай чак такова внимание. Някой хора тук не знаят къде се намират дори, камо ли за какво пишат
13
Галена Богданка 17.07.2013|16:54
"Най-хубавото е, че когато умеем да виждаме собствените си успехи, признаваме по-лесно и тези на околните." - Много добре казано;)
12
Boqna Nikolova 17.07.2013|16:49
Не съм разведена нито омъжена, но живея на семейни начала с мъжа до мен. И въпреки това следя с голям интерес тази рубрика и не пропускам нито един епизод :) А за върховете- за сега най-големият ми връх, който съм постигнала е ...да си имам детенце, за което успяхме заедно с мъжът ми да се преборим. А следващият връх, който трябва и е задължително да го постигна е пак свързан с нея- дъщеря ми..........
11
нова надежда 17.07.2013|16:48
Моят връх (малък и смешен, но мой си) - возих се на моторна лодка за пръв път, а не мога да плувам и се бях поболяла от страх преди да се кача:)
10
нова надежда 17.07.2013|16:35
Харесвам писаното от Лора - вярно и правдиво.
9
Emily Reed 17.07.2013|16:28
Много се радвам на такива силни жени, които успяват да започнат от начало и да продължат въпреки трудностите и хорските предразсъдъци.
8
Milena Nqgolova 17.07.2013|16:18
Има много хора като Лора, които казват това и онова, което звучи добре, включително близките на тези жени. Докато не го решиш сам, няма да стане.
7
Kalina Vicheva 17.07.2013|16:03
Браво на Лора! Много жени след такива периоди изпадат в самосъжаление или озлобление и вместо да се наслаждават на живота, тровят своя живот и този на бившия, което е грешно. Мисията на всички ни е да бъдем щастливи.
6
mimi zvetkova 17.07.2013|14:35
Няма как живота продължава.
5
mimi zvetkova 17.07.2013|14:32
Определено ще й бъде трудно, когато трябва да се свърши някоя мъжка работа, но се намира решение.
4
Milica Georg 17.07.2013|14:28
Хубаво е, че се учи човек от грешките си и не спира да се развива. Това е основното, понякога в дълги връзки и брак губим себе си.
3
Мария Людмилова 17.07.2013|14:22
Скъпа Лора, от месеци не ми се налага да чета нищо в този сайт. Но с огромно удоволствие се връщам всяка сряда към него и Вашите разкази. Да си призная, ако не беше един конкретен абзац вероятно и сега нямаше да пиша коментар. По-конкретно: "В коментарите към предходния епизод някой беше споменал, че не иска уроци от мен. Аз и не претендирам да давам такива. Обяснявам какви са моите с оглед на ситуацията, в която се намирам. Защото как ще възприема живота си на разведен, зависи само от конкретния човек и начина, по който ще постави собствената си житейска ситуация пред самия себе си." Ще ми се да Ви кажа да не четете коментарите, защото в повечето случаи хората, които чуват какво говорите не пишат. А какво ме накара да пиша сега - Имам страхотна работа, която цял живот е била приоритет. На етап от живота си съм, в който създавам семейство. Но професионалния ми път се пресече с една дама. На 33, разведена с 2 деца. За щастие преди това вече бях чела Вашата рубрика и тя (рубриката) ми вдъхна кураж (имах нужда от него, защото никога не съм вярвала в брака, ужаса от навика и скъсването с него са ми били най-сериозен проблем. Естествено, никой не казва, че задължително браковете приключват с развод... но нека бъдем реалисти. Днес всеки е свободен да бъде където, с когото и както си иска. И аз не вярвам във вечната неразделна и розова любов). От Вас научих, че приключването на навика е облекчение и щастие. Но срещата с разведената ми колежка ми показа една по-различна страна (която не искам да описвам, но не ми хареса по ред причини, най-сериозната - тази жена е от породата молещи, чакащи и искащи, които никога в живота си не са дали нищо от себе си). Вашата ситуация не е само Ваша. Тя е и на много други жени, които са се борили за мястото си в обществото. Тя е и на онези, които още не са стигнали до момента на развода, но знаят, че безкрайно щастие няма и че бракът е въпрос на търпение и компромиси, които рано или късно се изчерпват. Днес не е срамно да си разведен и да се учиш да оцеляваш с новия си семеен статус. Срамно е да захвърлиш собственото си самоуважение и има много жени, на които това трябва да се припомня всеки ден, защото иначе са загубени.
2
Rosi Nikolova 17.07.2013|14:04
Ама често нещо трябва да те побутне да се справиш с каквото и да е било. И е хубаво,че мацката сега си вижда върховете, пък аз честно да ти призная и 2 часа да мисля няма да измисля нещо.
1
Виолета Донева 17.07.2013|13:56
С воля всичко се постига.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката. Дезидериус Еразмус
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти