До скоро се смяташе, че да наказваш детето си е широко разпространен метод на възпитание и много родители не се замислят задълбочено за ползите и вредите на този закърнял подход. Последно проучване обаче сочи, че все по-малко майки и татковци прибягват до наказанието.
Центърът за деца в Ню Ингланд в Съединените щати е категорично против това децата да бъдат порицавани и наказвани, заради дадени свои решения и постъпки. Всеизвестно е, че агресивните подходи водят след себе си вълна детска агресия, която често става причина за още повече "бели".
"Други методи на възпитание може да имат по-добър резултат в дългосрочен аспект", твърдят от Центъра. Най-добрият начин да намалите проявите на непослушание, е да поощрявате постоянно доброто поведение.
Не искате да имате дете-агресор, нали? Тогава общувайте с него с много любов и разбиране, и дори когато то е пренебрегнало съветите ви, постарайте се да му съобщите за това цивилизовано, без да крещите, ругаете или наказвате. Ако е в подходяща възраст за това, проведете с него разговор, в който не го поставяйте по-ниско от себе си, а му дайте да разбере, че цените неговата позиция.
При малките деца ще бъде успешно ако за да се справите с лошото му поведение, използвате метода с отвличане на вниманието или с поощряване. Всеки път, когато е добро, му давайте малка награда - бонбон, целувка или разходка в парка. При по-големите можете да поставите очаквания си и да обявите наградата по-късно...
Ако искате детето ви да е спокойно и изпълнено с уважение, постарайте се да го убедите във важността на самодисциплината, като го оставяте само да взима решения. Но ако то сгреши, не го наказвайте. Това предполага агресивен ответ, категорични са психолозите.
"Когато порицаваме децата си и ги наказваме, ние демонстрираме агресивен подход, а именно това трябва да избягваме", казват от Националната асоциация на социалните работници в САЩ. Наказанието ражда негодувание и често води до прояви на на насилие в по-зряла възраст.
Да бъдем добри родители означава да избягваме силовите методи и деспотизма, да разговаряме с децата си като с равни, да ги учим на уважение и преди всичко - на това, че трябва да бъдат добри, за да могат да уважават преди всичко себе си.
Немислими са и силовите методи, при които се стига до физически наказания и страдание. Едно бито дете е потенциален насилник утре - когато прилагате тази филолофия при възпитанието на мъника, той веднага го възприема като модел на поведение, пример за подражание. Да сме спокойни и търпеливи е най-правилният начин да възпитаме също уравновесени и добронамерени деца, утрешните възрастни.
| 3 | 0 |
