Като човешки същества ние сме надарени с възможността да изпитваме най-различни емоции. Някои от тях вървят ръка за ръка с различните етапи от живота и с отиването на един от тях, част от емоциите изчезват завинаги.
Има обаче, някои трепети и чувства – и добри и лоши, които сме изпитвали като деца и си мислим, че повече няма да ни сполетят, но когато имаме деца... Изненада – първата оценка в училище значи също толкова, колкото е значела за нас, когато ние сме били ученици. Разликата е, че този път не сме ние, а детето ни.
Всяка майка живее с мисълта, че детето й е надарено и умно. Дори да е малко по-мързеливо, това не значи, че няма да се справя добре. Ако трябва обаче да бъдем реалисти, нека си припомним какви оценки сме носили ние на нашите родители и как са се отнасяли те към нашите успехи и неуспехи.
Има ли формула, която да ни казва как да постъпим, ако детето ни не изкарва само шестици?
Често родителите реагират прекалено остро и драматично, когато ученика им донесе слаба оценка вкъщи. Ако си дадем няколко минути да помислим и да реагираме, може да помогне да смекчим тона и да сложим филтър, за някои от нещата, които иначе бихме изрекли.
Въпреки, че не бива да подминаваме прекалено спокойно незадоволителното представяне на детето, наказанията и лекциите може би не винаги са добро решение. Някои детски психолози препоръчват директен подход и пълна честност не само в справянето с лошите оценки, но и в помагането и амбицирането на детето само да пожелае да се справя по-добре.
Звучи много лесно на теория, това което препоръчват психолози - "за да се избегне стреса трябва да научим децата ни сами да си поставят цели и да ги гонят". Но реално погледнато това е много трудно постижимо на практика, тъй като всяко дете е различно и особено в пубертета е изключително трудно да го научим на каквото и да било.
Има няколко неща, които според нас, ако намерите правилния подход и ги приложите, биха имали благоприятен ефект за детето ви и оценките му: седнете и заедно поставете "академични", но краткосрочни цели пред него. Не за университет или нещо подобно, когато той/тя е още 5-ти клас, защото това ги плаши и им е прекалено далечно, но за първия срок, например. Обещайте си да направите нещо много вълнуващо и готино заедно, но само в случай, че и двамата изпълните поставените пред себе си цели. Бъдете съпричастни към ученика у дома, дори да нямате някакви конкретни цели и задачи пред себе си – измислете си.
Ако след спокойни разговори и всички други "трикове" детето ви все още има незадоволителен успех, може би трябва да се проведе по-сериозен разговор и да се обсъди подробно защо оценките са ниски – дали материала е прекалено труден и има нужи от допълнителни уроци и внимание или просто... го мързи.
| 5 | 0 |
