Поведението на една жена може да подлуди и най-търпеливия мъж. Постоянната смяна на настроението, недомлъвките, намеците и изобщо целият набор от характерните за дамите поведенчески практики буквално изкарват от равновесие представителите на силния пол.
Аз самата съм красноречиво доказателство за това въздействие. В чудесно настроение съм, цял ден с половинката ми се разбираме и си изкарваме чудесно. После, не щеш ли, омръзва ли ми семейната идилия, доскучава ли ми – не знам, но се сещам за пререкание от по-миналия вторник.
Първо цялата история ми минава през главата. Реплики, действия, усещането, че съм сърдита и ядосана. Гневът отново напира в мен и след още няколко невинни подмятания от моя страна по вече забравената тема, следва нов скандал. А, така е по-добре. Тъкмо се бях притеснила, че много хубаво не е на хубаво!
Хрумванията на съзнанието ми не са под моя контрол. Но аз сякаш се залисвам, набирам скорост при словоизлиянието си и не знам кога да спра. А ответният удар не чака дълго. Случвало ли ви се е първо на шега, само да се заяждате, а после разговорът да тръгне в съвсем друга посока? Може би е въпрос на зрялост, а може би – на пол. По-скоро е второто, тъй като, носят се слухове, неуравновесени били жените. Емоционални били.
Казвам му да прочете някаква книга. Аз я приключих миналата седмица и се припознах в главната героиня. Още повече, взаимоотношенията ѝ с един мъж така напомняха нашите... Романтично мигам на парцали. После се сещам, че много бих искала и той да почувства тази страст, и в него книжната любов да запали истинска искра. И му припомням да я почне. Ама на него не му се чете.
Добре тогава, ще пусна някоя песен. От онези, с посланията. Намирам най-тъжния текст, който трудно се разбира, но пък на мен ми е познат до болка – малко ли часове съм прекарала, разучавайки го. Пускам я аз, а той – нищо. Няма да ме прегърне, да ми каже колко много ме обича, или пък да ми се извини. За какво ли? Винаги има за какво. Той седи, а на мен ми се насълзяват очите. Колко е коравосърдечен! Е, сега какво друго ми остава, освен да се разсърдя? Няма да му проговоря повече.
Очакванията подобни действия да имат положително влияние върху мъжката психика са смехотворни. Само фактът, че една жена говори с недомлъвки, кара мъжът до нея да настръхне. И да бяга надалеч, рано или късно. По тази причина ще се опитам да не бъда толкова жена. Поне в този аспект на характеристиката.
Мили дами, този глупав егоцентризъм може да ни изиграе лоша шега. Предлагам да се опомним навреме. Поне понякога да запушваме устата на емоционалността си и да се държим адекватно. В името на спасените връзки и въ-нъ-лъ. Вечната, неразделна любов.
30 | 2 |