Авторът на „Душата на света“ и „Сократ, Иисус, Буда” се завръща с „Утешението на ангела“

Красива и мъдра история за приятелството между двама души от различни поколения. Защото пътят на живота ни води от несъзнанието към съзнанието, от страха към любовта.

Авторът на „Душата на света“ и „Сократ, Иисус, Буда” се завръща с „Утешението на ангела“

"Утешението на ангела" (превод: Росица Ташева, цена: 15 лв., 160 стр.) буди интерес преди всичко с размислите за ценностите и всичко онова, което не е преставало да бъде в центъра на човешкото внимание от най-стари времена. След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта… Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е преобразило.

Фредерик Льоноар (род. 1962 г. в Тананарив, Мадагаскар) е популярен френски философ и социолог, специалист по история на религиите. Главен редактор е на двумесечното списание "Le Monde des religions" (Светът на религиите), продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване "Небесните корени" по "France Culture". Изключително богатото му творчество включва над 40 есеистични произведения (сред тях издадените от "Колибри" "Душата на света" и "Сократ, Иисус и Буда"), удостоени с 10 френски и европейски награди, 10 книги с разговори и интервюта, участие в 3 енциклопедии, 7 романа, 2 театрални пиеси, 3 комикса и сценарии за серия от 5 телевизионни документални филма. Големите му теми са духовността, щастието, смисълът на живота, както и защитата на природата и на животинския свят. Книгите му са преведени на 20 езика и продадени в 40 милиона екземпляра. "Утешението на ангела" е най-новата му творба.

***

Тук можете да се насладите на откъс от книгата:

Полша, януари 1945 

Вече не страдам. Не изпитвам онези жестоки болки в гърба и в тила. Дори не ми е студено. Какво облекчение! Всъщност изобщо не усещам тялото си. Опитвам се да отворя очи, но клепачите ми сякаш не се подчиняват на волята ми. Не чувам никакъв звук. Тялото ми е престанало да ме измъчва, но духът ми е разтревожен. Защо не усещам нищо? Какво е станало с мен? 

Франция, юли 2019 

Снажната болногледачка избутва леглото от реанимацията и го насочва към центъра за рехабилитация. Един санитар гледа тялото на младежа, който лежи със затворени очи, и пита болногледачката: 

– Под упойка ли е? 

– Да. Излиза от интензивното. Промивка на стомаха. Казаха ми да го настаня в двайсет и седма стая. 

– Пак късмет! В двайсет и седма е госпожа Бланш. Отива си, но е като слънчев лъч. Никога не се оплаква. Персоналът я обожава. Странно е все пак, че настаняват млад мъж в стаята на възрастна жена.

– Нямат избор. В отделението не е останало нито едно свободно легло. 

Санитарят помага на болногледачката да избута леглото до стая двайсет и седма. 

– Добър ден, госпожо Бланш. Ще си имате компания! – подхвърля санитарят на влизане в стаята. 

Детската усмивка на старата дама контрастира с измършавялото ѝ лице и хлътналите в орбитите черни очи.

– Боже мой! Толкова е млад! – възкликва Бланш. 

– На двайсет е. 

– Какво му е? 

– Снощи е направил ОС, но вече е вън от опасност. Скоро ще се събуди. 

– Направил е какво? 

– Опит за самоубийство. Наблюдават се все по-често сред младите. 

– Какво нещастие… 

Болногледачката и санитарят прехвърлят младежа на леглото и излизат от стаята. Бланш обръща лице към новодошлия. И не може да се въздържи да не прошепне: 

– Толкова си красив! 

Гледа го и усеща да я обзема дълбоко вълнение. Младежът ѝ напомня единствения ѝ син, Жан, загинал на същата възраст. Бил е пълен с желание за живот и с планове за бъдещето, когато го помита една кола. Защо това момче е направило такова нещо? "Поне е оцелял и родителите му няма да са покосени от трагедията на смъртта му", мисли тя. Но каква драма е изживял, за да не иска повече да живее?

Полша, януари 1945 

Сега си спомням. Безкрайният поход през снега. Изтощението. Жаждата. Войникът, който ме удряше с приклада на пушката си в гърба, защото не вървях достатъчно бързо. Падането и жестоките болки. Пронизващият студ. И после… после нищо. Къде съм? Защо не усещам тялото си? Защо очите ми не виждат, защо ушите ми не чуват? Колко е странна тази нощ, тази тишина.

***

 

0 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Блондинка се обажда на компютърен специалист. Има проблем с компютъра си. - Ало! Имам проблем с компютъра. Пише ми на монитора, че не ми разпознава принтера. -И Вие какво направихте? Ами обърнах...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти