Медиите постоянно гърмят: "Ботокс в челото и устните на 18-годишно момиченце"; "Момиченце получи липосукция за Коледа"; "Малък мозък, големи гърди"... И ние постоянно ги слушаме, и уж постоянно се възмущаваме от глупостта на жените, които вместо да се разкрасят, се загрозяват завинаги. Срещу суми пари, огромни колкото новите им гърди. Или устни. Но въпреки целия този шум, за пластичните хирурзи има достатъчно хляб (под формата на плът) и бизнесът процъфтява. Какво, по дяволите, чакаме да се случи, за да осъзнаем най-после - това не е нормално?!
Може би един апел, насочен именно към суетата ни, би помогнал повече от всякакви здравни проповеди. Така сме устроени хората – по някаква причина, инстинктът ни за самосъхранение дава повече "бъгове" и от Windows. А най-сигурният начин за рестартирането му идва в момента, в който се почувстваме застрашени от погрозняване. Самата аз помня: като бях малка, никаква сила на света не беше в състояние да ми изкара палеца от устата, докато не видях снимка на момиченце с деформирана от дълголетното смукане челюст. Представете си колко ме е уплашила, за да я помня и до днес тази ужасяваща снимка! Както и да е, бебешкият навик с палеца моментално изчезна.
Сега обаче съм заобиколена от хора, които макар отдавна да са пораснали, все още не са се научили да уважават достатъчно тялото. Непрекъснато мечтаят как ще го променят. Страшното идва, когато наистина се сдобият с достатъчно пари за това. Защото малцина успяват да спрат след първата дребна и оправдана корекцийка... Но, както ви обещах, тази вечер няма да има проповед. С надежда, че това ще подейства по същия начин, по който ми повлия онази снимка на момичето с разкривените зъби, ще ви покажа няколко портрета от един стряскащ албум.
Творбите са събрани в книга, наречена "Нов вид красота" (A New Kind of Beauty), дело на фотографа Филип Толедано. Той е известен с работата си за реномирани издания като Vanity Fair, The New York Times, Esquire, The London Times, списание Independent. В конкретния случай негови модели са станали хора, опитали да се разкрасят с услугите на пластичната хирургия. Ако питате мен, услугите са се оказали мечешки. Фотографът Толедано обаче не мисли така. Портретите му са наречени "Ботокс Ботичели" и въпреки (или поради) фотографския си усет, той самият казва, че красотата, която показват, може да се определи като "съвършена".
"Интересува ме какво определяме за красиво, когато сме избрали сами да го създадем. Откъде черпи вдъхновение красотата? От съвременната култура? От историята? Или се определя от ръката на хирурга? Можем ли да разграничим физически течения, които се променят от десетилетие на десетилетие, или красотата е вечна?
Когато се коригираме, истинския си характер ли разкриваме или събличаме собствената си идентичност? Може би създаваме нов вид красота. Смесица между хирургия, изкуство и популярна култура? И ако е така, резултатите могат ли да се нарекат авангарда на революция, причинена от самия човек?"
Е, г-н Толедано, понякога и аз си задавам такива въпроси. Но определено не смятам, че отговорът гласи: красотата на хора като моделите от вашите снимки е съвършена. Читатели, вие преценете сами. Мислите ли, че подобна хирургическа намеса ни прави по-хубави, отколкото ни е създала самата природа? И в това ли се състои великата интелигентност на нашия вид – да сътворяваме несъществуващи неща, сякаш сме богове, а след това да ги използваме като пълни глупаци? С неестествени патешки устни.
99 | 40 |