Сара Кей звучи като неземно създание, което притежава отговори за всичко. Във всеки един момент тя изстрелва като куршуми точно онези думи, от които се нуждае нейният слушател. Право в сърцето. Тя не разбира някои неща в живота. Тя пише поезия, за да ги разбере.
Беседата ѝ в конференцията на TED* започва с думите: "Ако имам дъщеря, вместо мама, ще ме нарича точка Б. Така ще знае, че каквото и да се случи, винаги ще може да намери пътя си до мен." и продължава с още, и още разтърсващи цялото съзнание изречения.
Когато изгледах лекцията на поетесата, се почувствах длъжна да разпространя думите й. Сара е като извор на живот и вдъхновение, чиито послания измиват съзнанието и зареждат с нови свежи мисли. Беседата ѝ продължава "Дъщеря ми ще научи, че животът ще те удря силно по лицето, ще те чака да се изправиш, само за да те ритне в корема." Точно в този момент, когато сме изгубили дъха си, ще можем да напомним на себе си, на белите си дробове, колко много обичаме вкуса на въздуха. "И миличка, ще й кажа, не се тикай при проблемите. Просто душиш за пушек, за да проследиш миризмата, която ще те отведе до горящата къща. Там ще намериш момчето, запалило огъня, и ще се опиташ да го промениш." Сара знае, че жените не слушат съвети, те винаги, сякаш напук, желаят да се опарят сами, за да изпитат болката и разтърсващите чувства, които носят трудностите. Тя продължава: "Знам, че дъщеря ми ще го направи така или иначе, затова ще съм подготвена с много шоколад и ботуши за дъжд. Шоколадът лекува всяка мъка, или почти всяка. За това са ботушите, защото дъждът, може да измие и най-тежките моменти, стига да му позволиш. Ще има такива дни, така ми каза и моята майка."
Очакванията често се разминават с реалността. И за да не боли толкова много, е нужно да очакваме по-малко. "Когато отваряш ръцете си да хванеш, но получаваш само мазоли и синки; когато искаш да летиш, но точно хората, които искаш да спасиш, са стъпили на наметалото ти, когато ботушите ти се пълнят с дъжд, и се озоваваш до колене в разочарования. Това са моментите, когато трябва да кажеш "Благодаря!". Защото независимо колко мини избухват, важното е мислите ти да се приземяват на красотата в това странно място, наречено живот. Миличка, ще кажа на детето си, помни, че майка ти вечно се безпокои, а баща ти е боец, а ти си момиченцето с малки ръце и големи очи, което никога не спира да иска още."
Всички сме били малки и неопитни, вечно търсещи. Но продължаваме ли да гледаме с широко отворените си големи очи към света. Или просто сме забравили за детското си любопитство и сме спрели да задаваме въпроси. Помните ли, въпросите откриват цели светове.
Сара припомня на всички нас - гласът ни може да е слаб, но никога не трябва да спираме да пеем.
*TED - глобална поредица от конференции, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване"
| 76 | 0 |
