Оказва се, че дамската чанта не е просто аксесоар. Тя е олицетворение на феминизма. Колкото повече се еманципират жените, толкова по-голяма става чантата, откри френският социолог Жан-Клод Кофман, цитиран от БТА.
Странната зависимост Кофман е отбелязал в книгата си Le Sac (Чантата). За идеята Жан-Клод внимателно проследил историята и пътя на чантата като аксесоар на жената и установил, че преди век-два дамите въобще не са се нуждаели от него.
"Тогава жените са си стояли вкъщи, гледали децата и хранели кокошките", пише френският социолог. Едва през последните 50 години дамските чанти се появяват в обръщение.
Отначало били малки, напълно безполезни. С всяко десетилетие обаче, те ставали все обемисти и тежки. Успоредно с еволюцията на чантите, растяла и социалната и обществена функция на жените. Те ставали все по-освободени.
За пик на "растежа" на чантите се счита появата на огромната чанта на Маргарет Тачър, която тя използвала като политическо оръжие. В огромния аксесоар тя криела статистики и пледоарии, с които най-неочаквано сразявала политическите си опоненти.
За по-акуратна информация Кофман анкетирал 75 жени в продължение на година и половина. Интересното е, че открил, че жените имат доста смесени чувства по отношение на ценния аксесоар.
Дамите казват, че обичат чантите си, защото те са дом на хиляди необходими, и не чак толкова необходими вещи. От друга страна, таят лека ненавист към тях, тъй като често изпитват трудности да намерят ключовете за дома или колата, или червилото, или телефона си.
"В миналото съдбата на жената била предопределена - да се омъжи и да роди деца", пише Кофман. За разлика от тогава, днес дамите сами могат да решат какъв да бъде животът им и каква чанта най-много ще подхожда на стила им. Фактът, че те избират все по-обемисти модели говори за това, че жените са здраво стъпили на земята и все по-решително ще отстояват своите права.
| 5 | 0 |
