Черните ангели в бели престилки

Осъдени без присъда

Четири починали родилки в столицата само за един месец. Медиите гърмят, социалните мрежи също. "Сензацията" предизвиква народен протест и всички се обединяват под обща кауза.

Фактите не са важни, гледаме резултатите. Няколко жени са напуснали този свят, преди да почувстват обичта на децата си, преди да чуят най-нежното, мило и дълбоко обръщение на този свят, преди да бъдат наречени "мамо".

Няма нищо по-тъжно от погубения човешки живот. Няма нищо по-болезнено за семействата, които са загубили майка, съпруга, дъщеря. Днес те имат само спомен като отворена рана, която сякаш никога няма да зарасне. Човешка трагедия!

Няма да ви разказвам за отделните случаи. Но не защото ги омаловажавам, напротив. Тези жени ги няма. И никога няма да се върнат. Не бива да правим сензации от мъките на хората. Близките заслужават уважение, подкрепа, състрадание. Защото никой не е застрахован. Няма и да бъде.

Четири майки напуснаха този свят. Те завинаги останаха на прага на най-красивото, искрено чувство - толкова близо и толкова далеч от децата си. Няколко неосъзнати мига на щастие.

Обществото прие случилото се тежко. Потърси виновника и веднага го набеляза. Без факти и без доказателства.

Българският лекар е най-големият звяр, раждан някога. Безжалостен, алчен, жесток. Българският лекар не може да се защити от обвиненията. Защото той просто е виновен. Такъв е неговият образ в очите на българина. Аргументирана причина: неизвестна.

Четирите смъртни случая. Медийна сензация номер едно. Официални експертизи още няма, но до момента лекарска грешка не е открита.

Нашето общество не се интересува от този факт. То гледа резултата. А той е най-страшният. Къде бърка медикът, обаче? Защо всички го обвиняват? Можел ли е да направи нещо?

"Бременната жена е с единия крак в гроба." Бременната жена е длъжна да се грижи за бременността си. Бременната жена трябва да посещава женска консултация, да си прави всевъзможни изследвания и да се грижи за здравето си, защото вече не отговаря само за собствения си живот. Но бременната жена не винаги го прави.

Същата тази бъдеща майка отива в родилния дом два часа преди да роди. Без изследвания, само с надеждата всичко да бъде наред. Но приказката не завършва всеки път щастливо. А тази бъдеща майка не е само една.

Често по време на раждане се отключват заболявания, които не могат да бъдат предвидени. Човешкият организъм е сложна машина, която не следва определена закономерност и често работи както си иска. У кого е вината, когато се развали? Отново у никого.

Средната майчина смъртност в България през 2009 година е 4 родилки. 2008 година – 5. 13 жени на 100 000 раждания почиват, според данните на СЗО. За сравнение, майчината смъртност в Австрия и Белгия на 100 000 раждания е 5, във Франция - 8, в Гърция - 9, във Великобритания - 12, в Румъния - 27, в САЩ - 24, в Турция - 23, а в Афганистан - 1400.

Къде сме ние, както често питат подобни статистики? Отговорът е прост: в нормата. Да, звучи абсурдно, жестоко и коравосърдечно да поставяме една починала майка в рамките на нормалното. Но животът е такъв. Навсякъде, по цял свят се случват нещастия. И колкото и да ни боли, те ще продължат. Не е задължително да има виновни, нищо, че обичаме да съдим. Някои неща са просто неконтролируеми.

Не защитавам и не обвинявам никого. Опитвам се да бъда обективна и за двете страни. Защото светът не се дели на добри и лоши, прави и грешни. Всички сме хора и бъркаме понякога. И да, от лекарските грешки боли най-много.

Забравяме обаче, че последните също са хора. Майки и бащи, дъщери и синове, положили Хипократова клетва и борещи се всеки ден за живота на пациентите си. Абсурдни са обвиненията, че един медик ще остави някого да умре буквално в ръцете му, само защото не си е платил смешната сума от 300, 500, 1 000 лева. Здравните работници се борят до последно, защото това е техният дълг. Никой не иска смъртен случай нито в съвестта си, нито в практиката си.

Медицината е най-сериозната, сложна и необходима професия в света. Когато нещо стане по-важно от човешкия живот, тогава и тя ще изгуби първенството си. Лекари, акушерки и медицински сестри учат занаята си цял живот. Тази толкова сложна материя не може и не бива да бъде събирана в пет университетски години. Затова поредният абсурд е, когато някой медик бива провъзгласен за "некадърен". Да, има по-можещи и по-неможещи, по-знаещи и по-незнаещи, по-мили и по-груби. Но всички те имат познания. Познания, които често не могат да приложат.

Причините са много. Докато бизнес-сгради тънат в лукс, болниците са по-зле и от затворите. Стара, често неработеща медицинска апаратура, лоши условия, липса на консумативи. Задължителният обвинен? Държавата. Не е нормално да няма кувиози, не е нормално да няма животоспасяваща техника, не е нормално родилките да се къпят с маркуч. Обаче всичко това се случва. Днес, на прага на 2012 година.

Какво може да направи един здравен работник, ако се роди недоносено бебе? Какво може да стори, ако жената получи усложнения, които, макар и рядко, възникват по време на раждане? Нищо. И не е виновен, просто е безсилен. При амниотична и други видове емболия, смъртността е над 80%. Просто се случва, в конкретен момент, неочаквано и без възможност да бъде предотвратено.

С всяко обвинение, ние "убиваме" по един лекар. Морално и психически. С всяка една отправена обида ние "плюем" върху него, стъпкваме го, унижаваме го. Унищожаваме човека и професионалиста. Този, който работи за 500 лева (в най-добрия случай) държавна заплата, денонощно е под напрежение и стои в България, когато знае, че може да намери реализация извън границите на милата ни родина. И уважение. Но той е тук. Заради нас, заради себе си, заради знайни и незнайни причини. За да можем да се възползваме от него, когато се нуждаем и да го "смачкаме", когато вече не ни е необходим.

Обичаме да съдим. Обвиняваме всичко и всеки, без да търсим собствените си грешки. Генетично ни е заложено да се възприемаме като жертви, които не могат да променят живота си. Но забравяме, че между невъзможността и нежеланието границата е тънка. Забравяме за хуманността, уважението, прошката. Забравили сме да бъдем хора.

301 41
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



16
Daniela Ivanova 04.01.2012|22:13
Благодаря за чудесния материал!Благодаря,че успя да ме развълнуваш и разплачеш,Стаси!Благодаря,че от височината на твоите 20 години си над грубостта,пошлостта и злобата хорска! Д-р Кънева
15
Златина Бончева 19.12.2011|20:18
Тази реплика е отправена към мен. Явно г-жа Sidunova , която е пояснила ,че е акушерка с 32 годишен стаж , се е почувствала засегната от мнението ми по някакви причини.
14
mina koleva 17.12.2011|05:32
Мога ли да попитам за какво точно трябва да ни е срам и кои сте тези вие ???
13
Златина Бончева 08.12.2011|20:38
Ако имате идеи как могат да бъдат променени нещата моля споделете ги! Наистина нещо трябва да се промени но как?! Не зная какво точно имате предвид , цитирайки вица за Ада , казана , дявола ...и т.н. , но зная че рано или късно всеки получава заслуженото за делата си, било то добри или лоши!!! Ако изложа още факти и подробности , ще разберете , че наистина някой трябва да се срамува...., но със сигурност това не съм аз.
12
Tatjana Sidunova 08.12.2011|18:12
KAK НЕ ВИ Е СРАМ????????????????????????????ВМЕСТО ДА ЗАСТАНЕТЕ ДО НАС РАМО ДО РАМО,ЗА ДА ПРОМЕНИМ НЕЩАТА((((((((.........сетих се за вица,че в АДА само до Бьлгарския казан нямало дявола с пръта............
11
Златина Бончева 07.12.2011|22:54
Статията безспорно е написана добре , наистина проблема е разгледан многостранно и може да претендира за някяква обективност , но навярно авторката не се е сблъскала очи в очи със страшната действителност в родното ни здравеопазване. А тази действителност е меко казано трагична- мизерна обстановка в общинските болници , липса на съвременна апаратура и оборудване , липса на основни материали и лекарства. А на фона на всичко това , лекарите най- безсрамно и нагло използват държавната база за лични облаги. Не зная има ли изобщо българин , който не е станал жертва на системата , по един или друг начин. Да не коментирам бездушието , безнравственото поведение и липсата на професионализъм в една голяма част от нашите медици. Омразата вече се е зародила и то не от вчера и не поради последните трагични инциденти с родилки , отразени шумно от медиите. Това се е насаждало през годините на така наречения "преход". Омразата е факт , но медиите ли са източника на това , или обществото вече няма търпимост към проявите на безотговорност , немарливост и корупция?! "Българският лекар е най-големият звяр, раждан някога. Безжалостен, алчен, жесток. Българският лекар не може да се защити от обвиненията. Защото той просто е виновен. Такъв е неговият образ в очите на българина. Аргументирана причина: неизвестна." За авторката причината е неизвестна но аз ще изложа моите аргументи , защото станах жертва на поредица от лекарски грешки , всички те породени от липсата на знания и липсата на мотивация от страна на медиците. Цялата истина е дълга за разказване , а също така и отвратителна , само ще спомена , че в чатната болница "НиаМед" -Ст. Загора, беше умишлено укрита от мен действителната причина за проблемите ми с цел да бъдат обслужени търговските интереси на лечебното заведение. Това престъпно деяние естествено се отрази на здравословното ми състояние и потърсих медицинска помощ в държавната болница , където попаднах на още по- немарливо и безотговорно поведение от страна на лекарите .Беше ми казано в прав текст "...ако искате да ви бъде решен проблема , елате в частния ми кабинет ..." естествено срещу посочена от доктора сума. Отново не ми беше казана истината , защото не бях обещала нищо на никого.Чрез това безотговорно поведение беше застрашен живота ми и бяха нанесени морални щети и дълбока психологическа травма. Никога няма да узная тези грешки дали бяха допуснати поради некадърност или поради липса на морал у въпросните медици , но последствията от действията им си останаха единственно и само за мен и семейството ми. Най- лошото е , че дори при очевидни лекарски грешки колегите им проявяват криворазбрано чувство на солидарност , прикривайки виновния и така се насажда едно , чувсво за безнаказаност у медиците. Лечението трябва да започне с доверие и няма как да протече без него, но как да вярваме на лекарите при всичко случило се.....??? Ето имената на виновните заради които на мен не ми е останала капка доверие в лекарите: Д-р Ния Кирчева Д-р Виолета Иванова -"НиаМед" гр.Ст.Загора Д-р Иван Трифонов -АГ комплекс на МБАЛ "Ст. Киркович" гр.Ст.Загора
10
Tatjana Sidunova 07.12.2011|21:30
....прочетох всички коментарии до тук.....Аз сьм акушерка с 32 годишен стаж...много пъти съм умирала до като роди жената.По цели нощи съм слушала т.н. тонове/сърцебиенито/ на бебето...молих се всичко да е как-то трябва. Първото раждане,кое-то трябваше да акуширам се случи вьв влака....второто е в домашни условия/и трябваше да транспортирам родилка с неотделена плацента/....само акушерката ще ме разбере,какво значи това. Серцето ме боли,когато слушам КОЛКО СМЕ "ВИНОВНИ И БЕССЪРДЕЧНИ". Зная,че в момента на голямата мъка близките на починалите не могат да видят всичко реално,но КЪДЕ СТЕ ВИ Е,ТЕЗИ,НА КОИТО СМЕ ТОЛКОВА ПОМАГАЛИ?................
9
Toni Y 07.12.2011|21:24
И аз не съм съгласна със статията! Хората не протестират срещу „статистиката“ – те протестират срещу порочната практика за всичко да се искат пари!! При повечето от родилките винаги проблемът е оставал с парите ... за които знаем .... а иначе какво сте тръгнали да сравнявате България с другите страни.. най-вече с Афганистан!!! Там където жените имат точно толкова права, колкото в БГ котките сигурно .. Нали все пак сме Европата и сме развита страна! Поводите за протестите са, че просто смъртните случаи са станали в един месец – иначе мине – замине – още една родилка умряла! Някой ще каже две думи, после: всяко чудо за три дни... Права сте, че не всички доктори са еднакви , но статистиката определя цялото – всеки го знае, всеки страда от това .. Само близките на починалите си знаят какво им е и какво са преживели техните починали роднине.. никой не може да ги обвинява, че търсят справедливост... пък и българският съд може да им я даде... някога...
8
Ana Tiholova 07.12.2011|14:39
За жалост нещата стоят точно така. Вярно е, човешкият живот не е просто една статистика, нито пък може да се преглътне болката от загубата, но условията са такива, че не можем да го променим с нищо към по-добро. Най-важното е всеки от нас да изживее достойно живота си и да си отиде достойно! Човешка грешка ли е, нехайство или липса на професионализъм, не е важно, важни са фактите и те са трагични. Никой няма право да съди, да сочи с пръст и да унижава! Все пак никога не бива да забравяме, че първите, поели ни в ръцете си са не нашите майки, а точно те - лекарите! Нека всички бъдем благодарни на всички добри професионалисти, които спасяват живот и все по-рядко срещаме нечовечни, корумпирани и груби хора, които опетняват тази така ценна професия, без която просто няма как да съществуваме! Моите най-искрени съболезнования на близките на починалите майки и бебчета!
7
Katia Mixova 07.12.2011|11:14
да госпожа така е . когато е починал твои близък е трудно да приемеш нещата. съгласна съм но.................много често ги обвиняваме дори когато нямат вина и са направили всичко по силите си , да не забравяме че те са хора като всички нас а не БОГОВЕ. моля се с цялото си сърце нито един родител по целия свят да не погребва детето си
6
Анна Димитрова 06.12.2011|22:34
Не мисля, че става въпрос толкова за лекарска грешка, колкото за лекарско нехаене за живота на пациента! Дъщеричката ми е на 8м. и не минава ден в който да благодаря на Бога, че сме живи и здрави! Раждането ми премина с редица усложнения, какво преживях само аз си знам, но родих "нормално" защото не си платих! Бяха ме приели един ден преди да започне раждането, водите ми изтекоха в 2ч. през нощта, дежурния лекар си беше отишъл. Сестрата, която събудих след 30 мин. тропане се обади в Предродилна, от там я попитаха" -Чия е?", а тя "еми ничия, общинска"!!! Мисля, че е излишно да споменавам, че лекаря не се върна!
5
mina koleva 06.12.2011|22:11
Искам да попитам дали хурналистката щеше да е на същото мнение , ако нейната дъщеря беше умряла, дали пак щеше да говори за статистика ?????????????
4
mina koleva 06.12.2011|22:09
Не съм сагласна със статията
3
Petia Ganeva 06.12.2011|17:42
В някои отношения може и да сте прави,но има едно голямо "но".Аз съм майка на две прекрасни момчета,родих ги в окръжна болница Пловдив.Отедна страна съм им много благодарна,особенно за големия ми син.До последно щях да раздам нормално,макар че бях с плацента превия.А това за нормално раждане ли е ми кажете Вие лекари,май не доколкото знам.Добре че (меко казано)пъпната връв му е паднала преди негои той я застъпва с главата,и ми направиха спешно секцио.Славана Бога и двамата сме живи,така че имама много НО-та
2
Katia Mixova 06.12.2011|17:09
Да за съжаление напоследък има доста смъртни случай на родилки. Да пази бог всички ни,защото умират не само родилки а и обикновенни хора. Може би понякога и лекарите допускат грешки, а защо не и това да е тяхната съдба?. Но аз ви питам а колко често сме им благодарили за спасените стотици хора дневно или пък когато правят по няколко операции за 6 дни на пациент за да го спасят?Къде е тогава общественноста..............мълчим си. Аз изказвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички медици които ежедневно полагат грижи за своите пациенти въпреки трудните условия в който им се налага да работят и то доста често.Успех
1
Kaka Noq 06.12.2011|16:13
Радвам се, че попадам на мнение, което съвпада с моето!
Блондинка се обажда на оператор по подръжка. Той и обяснява, какво трябва да направи: -Натиснете звезда. Блондинката се чуди: -Това звезда... не беше ли една такава ... космата точка?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката. Дезидериус Еразмус
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти