Една от големите загадки на човешкия ум е какво се случва със спомените от първите ни няколко години на този свят. Дори и най-"паметливите" възрастни не могат да се сетят за конкретни събития и случки отпреди три- или четиригодишна възраст. Това в никакъв случай не означава, че мозъкът ни е неспособен да помни преди навършването й обаче.
Някои специалисти са на мнение, че разгадаването на тази мистерия минава през едно по-добро разбиране за начина, по който работи детското съзнание. Именно в един такъв опит датски учени откриват, че малките деца могат да разпознават хора, които са срещнали в една считана от повечето хора за несъзнателна възраст.
За целта екипът се свързва с група родители, чиито понастоящем тригодишни деца са участвали в техен експеримент преди повече от две години. Тогава всяко дете е влязло в контакт с един от двама учени - или бял, или чернокож датчанин. Две години по-късно същите деца се връщат в същата лаборатория, за да изгледат два видеоклипа. На единия видеоклип се вижда светлият учен, а на другия - тъмнокожият.
Това, което вълнува екипът на датското изследване, е дали децата ще демонстрират предпочитание към един от двата видеоматериала. Може би напълно очаквано от някои и съвсем изненадващо за други, малките прекарват значително повече време в изследване на учения, който не са виждали досега. Тук трябва да се отбележи, че самите клипове не се различават по нищо друго, освен по главните действащи в тях лица. Самите хора демонстрират едно и също поведение, а около тях няма други потенциално отвличащи вниманието предмети или личности.
Трябва да се отбележи и още нещо - експериментът предвижда и контролна група от тригодишни деца, които не са участвали в експеримента преди две години и съответно не са виждали нито един от двамата учени на видеоклиповете. Тези деца проявяват категорично предпочитание към филмчето с чернокожия човек, което е съвсем очаквано, предвид факта, че малките по принцип са по-заинтригувани от представителите на различна от тяхната раса (тоест, по-непознати непознати). Самият факт, че тригодишните в експерименталната група не демонстрират това поведение, е показателен за това, че паметта им взима превес над обичайния модел на поведение в подобна ситуация.
Когато са попитани кой от двамата души са срещнали по-рано, децата не могат да извикат конкретен спомен в съзнанието си, а по-скоро гадаят. Това подсказва, че паметта им е по-скоро от "имплицитен" характер, тоест, не е достъпна и съзнателна. И все пак, учените не прибързват със заключенията:
"Откритието, че тригодишните имат какъвто и да било спомен за събитие, случило се преди повече от две години, налага обръщането на по-сериозно внимание върху въпросите защо подобни спомени са толкова недостъпни в по-късните години от живота и кои условия биха позволили свободния достъп до тях в бъдеще."
Източник:
Kingo OS, Staugaard SR, and Krøjgaard P (2014). Three-year-olds' memory for a person met only once at the age of 12months: Very long-term memory revealed by a late-manifesting novelty preference. Consciousness and cognition, 24, 49-56 PMID: 24413559
| 3 | 0 |
