От 09:00 сутрин до 18:00 часа следобед – така изглежда типичният работен ден на средностатистическия българин. Не е нужно да блестите с особена математическа мисъл, за да изчислите, че това всъщност са девет часа. Сега да попитаме като децата: Защо тогава му се казва осемчасов работен ден? Защото в схемата не влизат 60-те минути, определени за почивка. Не ни се иска, хич не ни се иска, но те са там. Между 12:00 и 13:00 часа – промеждутък, определен за почивка.
Съвсем друг обаче е въпросът доколко ползваме тези 60 минути. Често сме засипани от работа и не правим дори крачка встрани от офиса. Хапваме на крак и след девет минути и половина отново се връщаме на работното място. Не можем да си тръгнем в пет от работа, защото по трудов договор сме до шест. Е, зависи какво е отношението на шефовете и разбиранията им за понятието "плаващо работно време".
Ако не сте сред щастливците, които наистина могат да работят осем часа и да си тръгнат точно след тях, най-добре се възползвайте от даденото време. Въртете се на стола или се разхождайте в коридора, това е вашето време и то не се заплаща. Можете и да го прекарате много по-качествено. Чрез един социален мониторинг по време на обяд с колегите.
Обедната почивка в компанията на колегите е изключително добър начин да ги опознаете извън формалните отношения, да обогатите мирогледа си с нова информация и да се обогатите. Изобщо нямаме предвид новините от типа – "знам какво прави секретарката с шефа след шест следобед". Но и такава информация, стига да не се злоупотребява с нея, би била полезна. Най-малкото, разбирате с какви хора работите и какво може да очаквате от тях вбъдеще.
Хапвате, пийвате, палите по цигара и се сближавате с хората, с които реално прекарвате повече време, отколкото с близките у дома. Своеобразен тиймбилдинг всеки ден и по начин, който целокупният ни български народ продължава да разбира по един и същи начин. На маса.
| 16 | 1 |
