Тази година се навършиха 25 години от най-тежката авария в историята на атомната енергетика – трагедията "Чернобил". В слънчевите дни преди 26 април 1986 г. жителите на близкия Припят се чувствали късметлии, защото това било младо и проспериращо селище, добре устроено и осигуряващо достатъчно работа за всички. Градът бил едва 16-годишен – построен, за да обслужва нуждите на атомната централа, чието избухване в последствие го превръща в "призрачен град".
Противно на широкоразпространеното мнение, именно Припят се е намирал в непосредствена близост до катастрофата. Град Чернобил е отдалечен на 12 км, той никога не е бил толкова обвързан със злощастната централа - просто тя е кръстена на областта, която по онова време носела същото име.
Преди аварията, в Припят живеели около 50 000 души. Днес тамошното население се състои основно от сърни, вълци и други представители на дивата природа. Те успяват да се адаптират към високата радиоактивност на околната среда, а някои изчезващи видове дори си живеят по-добре от където и да било. Поради липсата на човешка намеса. Навремето огромен брой хора от целия Съветски съюз са били изпратени в Чернобил, за да се борят с ликвидирането на опасността и да помагат в евакуацията на жителите. Много от работниците са загинали или пострадали сериозно от радиацията.
Повече от 20 години рисковата зона беше затворена за посещения, но отскоро се допускат екскурзии. Със специална оторизация и задължителен водач. Може би това няма да продължава дълго, тъй като въпросът за безопасността, дори след толкова много години, е спорен. Така или иначе, мнозина от нас не могат да си представят защо някой ще има желание да прекара почивката си на онова трагично място. Други проявяват интерес, но страхът от радиацията е прекалено голям. Съществува и трета група – такива, които се вдъхновяват именно от западнали, опасни и драматични локации, вместо от световноизвестни паметници и красиви дворци.
В авантюристичните им очи призрачният Припят е рай, макар и толкова тъжен, покрит с радиоактивен мъх и буйна растителност. Ненарочно създаден музей на социализма. Всичко там си стои така, както са го оставили някогашните обитатели. Като изключим намесата на "мародерите" през годините, които са отнасяли радиоактивни предмети и железа от мъртвата зона, за да ги продадат след това на нищо неподозиращи купувачи. Иначе, "туристическите забележителности" в Припят представляват културни и обществени сгради, болнични и училищни кабинети, спортни съоръжения, жилища с изоставена покъщнина в тях. Застинали картини от един внезапно прекъснал живот.
Фотографите, които се осмеляват да посетят опасната зона, носят разтърсващи снимки от преживяването. Дори и ако нямаме намерение кракът ни да стъпи там, тъжните картини показват основните "забележителности" и позволяват да добием представа как изглежда един град, опустял след страшната трагедия на хиляди хора.
Особено мъчно ни става от фотографиите на безлюдните класни стаи и спалнята в една детска градина, която отдавна е забравила детския смях. Повече снимки можете да разгледате в галерията ни.
Интересно и тъжно е да се отбележи още, чe самотното виенско колело, което виждате горе, винаги е било такова - откриването му е било предвидено за 1-ви май 1986, жителите на Припят са очаквали с нетърпение да се порадват на новото преживяване в увеселителния си парк. Както знаем, това не се е осъществило. Само за няколко дни.
Затова пък фотографите, на които дължим емоционалните снимки, са се завърнали от Припят живи и здрави. Един от тях пише, че според финалната проверка след посещението си бил облъчен два пъти по-малко, отколкото ако беше минал през рентген. Нивото на радиация в някои по-затворени сгради пък било дори по-ниско, отколкото в швейцарския му хол у дома.
| 256 | 6 |
