Всяка една от нас се ражда с определен брой яйцеклетки. За цял живот! Те не се увеличават и не се възстановяват. Напротив, преминават през редукции – тогава броят им рязко намалява. И така няколко пъти. Именно затова най-добрата фертилна възраст за жената е между 18 и 22 години. Само че тогава повечето от нас са заети да учат първото си висше, да си търсят работа, да градят кариера. Първата редукция на яйцеклетките става реалност преди жената да навърши тридесет.
Жената първоначално "разполага" с около 1 000 000 яйцеклетки. Много малко от тях обаче ще достигнат пълна зрялост и ще са годни да бъдат оплодени. С възрастта броят на яйцеклетките естествено започва да намалява. Докато започне менструалния цикъл в яйчниците са останали едва около 400 000, а към момента на менопаузата всяка една жена има не повече от няколкостотин. За съжаление повечето от нас не се замислят за това, че понякога проблемът не е да се опазиш от нежелана бременност. Понякога проблемът е, че искаш бебе, но не се получава.
Двойките с репродуктивни проблеми в България са над 250 000. Съотношението мъжки-женски фактор за проблемите е горе долу 50/50. По пътя към това да станат родители тези семейства преминават през множество диагнози, изследвания и процедури. Има един малък процент обаче, при които диагнозата звучи като присъда – изчерпан яйчников резерв (ИЯР). Това означава, че яйчниците на жената не произвеждат яйцеклетки или единичните произведени не са годни за оплождане и формиране на здрав ембрион.
Тази диагноза се поставя след специфични изследвания и анализи. Причините, които могат да доведат до нея са много – от прекарана ендометриоза, до работа, при която жената е била изложена на дори минимално радиолъчение. Възможността жена, диагностицирана с ИЯР, да има бебе е само една – да получи донорска яйцеклетка, която да бъде оплодена (в най-добрия вариант от сперматозоид на съпруга/партньора) ин витро. И надежда, че всичко след това ще се развие както трябва.
Всъщност, ако човек просто чуе в ежедневието си за донорство на яйцеклетки, може би първата му реакция ще е, че това е още един начин жени да изкарват нелегално пари. Наред с това да продават вече родените си бебета. И не, че е невъзможно - доста се шумя в медиите по този въпрос - но все пак част от плащанията са законово детерминирани. И се поемат от реципиента. т.е. този, който има нужда от яйцеклетката. Това са медицинските изследвания, медикаментите за стимулацията и всички съпровождащи разходи като – пътни, ако донорът е от друго населено място, хотел и т.н. Добрата новина е, че парите не се дават на ръка. Всичко се урежда основно по банков път.
Все по-често в публичното пространство се говори за двойките с репродуктивни проблеми и програмите за оплождане ин витро. Жените, които имат изчерпан яйчников резерв, заедно с партньора си влизат в категорията "двойки с репродуктивни проблеми", но не могат да кандидатстват за фонд "Ин витро". Те трябва да платят от джоба си удоволствието да имат бебе.
Проблемът се задълбочава още повече с това, че клиниките, в които се извършва ин витро оплождане не могат да поддържат "банка" със замразени яйцеклетки, предназначени за даряване. И това се случва поради две причини – процесът не е законово детерминиран и всяко замразяване понижава качеството на генетичния материал.
И така стигаме до момента, в който конкретната жена с проблем трябва да намери донор или да чака, докато се появи такъв. А според закона:
"Донорът на яйцеклетки се подбира въз основа на:
Оценка на възрастта, здравословното състояние и медицинската история чрез попълване на въпросник и интервю (снемане на анамнеза) от лекуващия лекар; оценката включва факторите, които имат отношение и спомагат за идентифициране и скрининг на лица, които чрез даряване могат да представляват медицински риск за други лица или за самите себе си".
По-важното обаче остава ненаписано. А именно – откъде се взима донора. Има вариант, в който двойката намира своя роднина или близка приятелка, която е съгласна да им дари яйцеклетки. В такъв случай е много важно предварително да се работи с психолог и да бъдат установени правата над бъдещото поколение. Подчертавам обаче, че по закон "майка" е жената, която ражда детето, независимо от произхода на генетичния материал.
В идеалния случай донорът е непозната жена, която решава, че просто иска да подари на друга жена възможността да бъде майка. Тогава би следвало да се свърже с която и да е клиника в страната, която се занимава с репродуктивни проблеми и да заяви желанието си. Първо и основно обаче, тази жена трябва вече да е станала майка на собствено дете. Оттам насетне преминава през необходимите изследвания и никога не среща онези две очи, на които е дарила надежда. Донор и реципиент не бива да се познават. По закон. Факт е обаче, че външната прилика помежду им също е фактор, по който се избира донор.
И така – една от първите стъпки е да се синхронизират менструалните цикли на двете дами. Целта е да се случи така, че когато донорът бъде готов да даде яйцеклетки, реципиентът да е готов да ги приеме. Друг вариант е жена, на която се прави стимулация, за да се извърши ин витро оплождане, да реши да дари част от своите неоплодени яйцеклетки.
Толкова!
Има хора, които чакат милостиня да си купят хляб. Има и такива, които чакат яйцеклетка, за да имат бебе. И понякога чакат повече, отколкото онези, на които им се налага "само" ин витро.
| 150 | 5 |
