Когато цялата страна беше призована да си стои вкъщи на фона на задаващата се пандемия от коронавирус, аз, както много други, не бях подготвена. Тъй като баща ми работи като лекар и е на първа линия в борбата с болестта, беше откровен с мен за това какво може да причини пандемията в целия свят, но аз нямах време на обмисля ефекта, който тя би имала върху връзката ми.
От началото на странната ситуация не се бях виждала с приятеля си, с когото сме заедно от две години. И докато това беше решение, което трябваше да вземем бързо и което знам, че беше правилно, нямах идея, че раздялата ще бъде толкова трудна.
Комуникацията е трудна дори когато сте на няколко метра разстояние с членовете на вашето семейство, предвид многобройните ангажименти и различните графици. Много хора са в подобна ситуация по отношение на връзките си. Аз споделям апартамент с две момичета на моята възраст, а гаджето ми живее при родителите си. Родителите му са на възраст над 65 години, което ги прави по-застрашени от възможността да се разболеят, затова той не се двоумя, когато реши да остане с тях и да им помага в ежедневните дейности. Аз се върнах в родния си град, за да бъда със семейството си. Към този момент са изминали два месеца, откакто не съм виждала приятеля ми и нямам идея кога ще имам възможността да го видя отново.
С него сме прекарвали време разделени и преди, но има нещо много по-предизвикателно във връзката от разстояние във време на пандемия. В миналото, когато бяхме разделени от километри разстояние, постоянно се виждахме през уикендите. Сега посещението през уикенда може да означава евентуално инцидентно заразяване на двама възрастни човека. Това е безотговорно и изобщо не сме го коментирали, което означава, че никой от нас не знае кога ще се видим отново. Няма точна дата, която да очакваме с нетърпение.
Знам, че нашият проблем е изключително малък, имайки предвид по-голямата картина. По света има толкова много хора, които са загубили някого от семейството или приятелите си, а други, които са били освободени от работа, се чудят как ще свържат двата края. Да не виждам приятеля си е по-скоро неудобство, отколкото трагедия. Искам да призная, че през последните месеци занемарихме връзката си. И знам, че това ще се промени, когато се видим. Ще бъде различно и ще трябва да засилим връзката по между си, която градим две години.
Когато гледам другите двойки, които са изолирани заедно, се ядосвам, защото ми се иска този вариант да беше възможен и за нас. В дните, когато не се чуваме много, започвам да се съмнявам, че сме отдадени един на друг.
И двамата се опитваме да сме оптимисти през това време на раздяла, но знаем, че трябва да сме подготвени и за още подобни препятствия. Просто трябва да се доверим на любовта ни един към друг и чувството, че отношенията ни си струват, за да се борим за тях.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
