Когато стреличката на Купидон за първи път пробие епидермиса ви, сякаш губите ума си. Спирате да мислите, или по-скоро го правите със сърцето. Готови сте на всичко, променяте се до неузнаваемост, интересувате се от един-единствен човек...всяко чудо за три дни. Ако евентуално краят не е щастлив, си обещавате никога, ама никога повече да не повтаряте глупавите си грешки, направени от недовиждане. Защото сте били заслепени от любовта.
Друг човек, нова стрела, същата история. Всеки е правил компромиси със себе си в името на Истинската любов. Но нали всяка следваща е с главно "и"? И жертвите не спират, цял живот сте като поклонници на алчен бог.
Понякога си мисля, че необвързаните притежават, без да го осъзнават, едно от най-големите блага на съвременното общество. Свободата. Да избират. Сами. Да решават. Сами. И докато това, че са сами, от време на време ги депресира, то що се отнася до житейските ситуации, ги привилегирова до немай къде.
Разни хора, разни връзки, може и без обвързване. Но онези "по-сериозните" изискват и поглъщат безпощадно. Отивате на концерт – уведомявате, планирате пътуване – питате. Половинката затова се нарича така. Тя (той) взима една втора от решенията. А проектозаконите, които минават, са задължително с пълно мнозинство. От двама души.
Любовта ви е спирала не веднъж или два пъти. Да пътувате, да се забавлявате, да живеете на пълни обороти. Сигурна съм. И както първо сте си затваряли очите за малките неща, така изведнъж се е оказало, че не можете да свършите нищо голямо. Само заради нея. Другият вариант е това да е най-удобното оправдание на света за вашата пасивност. И не бихте се отказали от правото си да го използвате и да го навирате в носа на всеки, осмелил се да ви обвини в липса на предприемчив, екстремен или купонджийски дух.
А в един момент ще се окаже, че вече имате две деца, сериозна работа, ревнив съпруг. Житейският ви път е преполовен. И изобщо няма как да върнете годините, в които си мечтаехте за любовно гнездо, докато вашите познати ходиха на бригада, студентски обмен или взимаха участие в тримесечни доброволчески програми. Просто няма как.
Студентските години всъщност изобщо не са единственият период от време, в който някой би могъл да е свободен. Стига само да желае. Свободата за взимане на решения се определя от характера на човек. От неговия опит, от липсата на такъв. Задръжките са генетично заложени във всеки. Когато си поставяте граници, вие го правите, защото ви е страх. Удобно ви е в пасивната ви реалност. Уютна, не особено интересна, но сигурна. А по света има толкова неясни, непознати и изобщо опасни неща, че...по-добре не. Вкъщи си е най-добре.
Любовта изглежда като един огромен, червен, правилен осмоъгълник, забит на прът. Тя е поставена на всички кръстовища от шосето на живота, за да има с какво да се оправдавате, когато не желаете да взимате решение. Любовта не дава крила, тя ги реже. Тя закопава хората в техния си свят и ги залепя един за друг. Да не хойкат много-много. И е най-често използваното оправдание за неспособността на индивидите да развият и притежават индивидуалност. А ако някоя добра идея или интересна възможност пресрещне въпросния човек, той веднага ще размаха любовта насреща им. Като знак STOP.
Добре. Използвате я вместо отказ. Тя е в основата на всичките ви пропилени шансове. Но опитайте поне за миг да се сетите, че не това е нейното предназначение. И насочете знака STOP към себе си. Опомнете се. И спрете.
А сега отворете лексикона от детството си, когато не сте знаели какво означава "граници". И сте били сигурни, че няма невъзможни неща. Там ще прочетете "времето минава, само споменът остава". Замислете се. Не другата седмица, и не утре. Сега е времето да трупате база данни със спомени. За да има какво да разказвате на внуците си. Докато те попълват своя лексикон.
| 26 | 4 |
