Как станахте инфлуенсър? Това случайност ли беше, или постигната цел?
Нито едното. Идеята да споделям нещата, които ми харесват, ми се стори интересна и зареждаща и просто реших да пробвам. Първите отзиви бяха супер и затова продължих да правя всичко това с удоволствие в свободното си време. Но да бъда инфлуенсър само по себе си никога не ми е било цел.
Превръщането в инфлуенсър промени ли начина ви на живот? Как?
Няма как да не се промениш поне малко, когато хиляди хора виждат част от живота и ежедневието ти. Въпреки, че моят блог е малък и нямам чак толкова последователи, все пак се случва да ме спират на улицата да ми кажат, че ме следват. Това са много хубави емоции, защото хората, които ме заговарят са дружелюбни и се радват от сърце, че се срещаме. Искам да виждат най-доброто от мен, а това невинаги е лесно хаха ;). Но като цяло се старая към все по-добрата си версия, да се надграждам и развивам.
Колко често правите снимки за своя профил?
Не следвам никакъв график за снимане и публикуване. Такъв човек съм и в живота. Правя много планове, но не понасям да живея под график. Както ги усетя естествено нещата. Често имам много снимки, които чакат да бъдат публикувани, а някои никога не ги публикувам, защото вече е минало много време.
Кои са любимите ви места за снимки?
Нови и красиви места! Винаги новото е по-интересно. Никой не иска да снима на едно и също място. Иска ми се да пътувам по-често и да снимаме на вдъхновяващи места, които не са толкова популярни и туристически. Казваме им "скрити диамантчета" с мъжа ми. Всеки може като отиде в Рим да се снима на Колизеума, но още по-хубаво е да се шляеш из малките улички и да попиваш в снимки разни скрити красотички, където няма поток от туристи. Пътуването през последните години две години беше трудна задача заради дъщеря ни, но октомври месец става на 2 и скоро отново започваме екскурзийките. Надявам се да споделям красиви и вдъхновяващи кадри!
Какво ви вдъхновява?
Всичко. Хората, взимоотношенията ми с тях, любовта, дъщеря ми, природата и нейните форми, красивите гледки. Когато работя по проект с някой бранд, понякога имат изисквания, а друг път ми дават пълна свобода, но ми е много интересно винаги да си видя крайния резултат. Това също ме вдъхновява и мотивира занапред.
Как решихте да споделяте толкова голяма част от живота си с толкова много непознати хора?
Не е лесно. Имало е много несигурност в мен за това как ще излеждам отстрани, особено защото фокусът ми е мода, козметика и други ежедневни ненатоварващи теми, които лесно могат да ме определят като повърхностен човек. Прецених, че който е нужно да разбере, ще разбере, че това не е единственото, което ме вълнува, а само малка част от интересите ми. Избрала съм да споделям точно тази част и ми помага и в трудните моменти да се откъсна от проблемите, а и позитивната вълна води още такива. Успокояващото също е, че в днешно време толкова много хора споделят и публикуват ежедневно част от живота си и без да се водят инфлуенсъри. Също така да достигаш до много хора е сила, някой ден ще използвам тази сила и с по-градивни послания, но сега искам да се забавляваме, да действам разтоварващо на хората.
Къде е границата на споделянето?
За всеки е различна. Лично при мен също се променя. Имам периоди, в които държа доста стерилни публикациите си, защото не съм в настроение за лични неща. Друг път имам нужда да съм искрена и открита и да покажа повече от себе си. Виждам, че хората обичат по-личните истории. Засега се придържам да споделям само хубавите такива, нещо ме спира да споделя болката си.
"Инстаграм, инстаграм - първо снимам, после ям.” - вярно ли е това? Всяко ястие/напитка ли се снима?
Не! Ако беше така, българите щяхме да напълним инстаграм с филии с лютеница!
Как приемате критика?
Става ми неприятно в случаите, когато съм съгласна и вътрешно съм го знаела. Градивна е в повечето случаи и съм благодарна, когато ме критикуват обосновано, но все пак не е приятно усещане и го оценявам малко по-късно като помисля. Но ако изобщо не съм съгласна с това мнение, най-вероятно няма да обърна внимание.
Споделете ни някоя смешна/странна случка от опита ви като инфлуенсър.
Смешно е колко неадекватно съм се държала в някои случаи, когато са ме спирали на улицата да ми кажат, че ми следват блога. Сковавах се, вместо да си поговоря нормално с човека. Мъжът ми е безкрайно прям, не ме жали изобщо и след това дълго време му слушам бъзиците и гледам "the biggest facepalm".
Съвместима ли е работата на инфлуенсъра с "нормална” работа?
Да, със сигурност. Много е разтоварващо дори. С мъжа ми имаме дизайнерско студио, аз се занимавам с content writing, photo editing, SEO и други неща в сферата на печатния и уеб дизайн. И в работата и в хобитата ми е нужна голяма доза креативност. Само с времето се разбираме трудно, но този проблем е при всеки.
Информация за още интересни и вдъхновяващи инфлуенсъри можете да получите от първата в България Инфлуенс Маркетинг Компания #RevTag.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 3 | 0 |
