Днес е 1 декември - световният ден за борба със СПИН. Генетично ни е заложено да се сещаме за определени неща на определени дати, затова и днешната ще бъде посветена на борбата със смъртоносното заболяване и начините за превенция.
На този ден обаче се е случило и друго "събитие", което живо провокира интереса ми. През 1949 година, в град Меделин, Колумбия, се е родило момче. То нямало късмет да попадне в богато семейство. Баща му бил фермер, а майка му - учителка. Съдбата, обстоятелствата или просто личният избор го карат от малък да избере пътя в живота си. Но колумбийското момче не избира перфектно асфалтирана магистрала без дупки. Харесва си друга - такава, която сам си начертава.
Пабло Ескобар е един от най-известните, безкомпромисни и жестоки наркобосове в историята. Започва "кариерата" си с кражби и убийства, пак така я завършва.
Първата стъпка към своеобразния си връх прави през 1975 година, когато ликвидира най-големия дилър в Меделин. Хората, работили за бившия бос, бързо сменят "работодателя" си и Ескобар се превръща в новия местен лидер.
Неговата схема е проста: "plata o plomo", което на испански означава "сребро или олово". Т.е. или взимаш подкупа, или ще се радваш на цветята откъм корените. Така управлява Пабло години наред, подкупвайки мнозина колумбийски държавни служители, съдии и политици. Понякога сам екзекутирал непокорните си служители, следвайки философията, че всеки, представляващ дори най-малка заплаха, трябва да бъде премахнат. Равносметката била над 3000 души, ликвидирани от картела на наркобарона.
Ескобар не контролирал дрогата само в Колумбия. Дейността му се разраснала и през 80-те години той държал 80% от доставките на наркотици в Щатите. Популярността му нараствала неимоверно и през 1982 година се включил в политиката като заместник-депутат в Камарата на представителите в Колумбийския конгрес.
Братът на наркобоса от Меделин, Роберто, пише книга за него. Тя носи името "Пабло Ескобар – тайните на наркобарон №1" и доста подробно описва тогавашната престъпна реалност: "Кокаинът беше идеалният продукт, който да замени марихуаната: беше много по-лесен за контрабандно пренасяне, защото изискваше по-малко място, а освен това беше и по-доходен."
Макар че управлявал еднолично и жестоко, Пабло нито за момент не забравил близките си. Не само семейството било приоритет за него. В родния си град той започнал да строи пътища, домове за бедни и обществени кухни. Бил голям фен на спорта и предоставил средства за построяването на няколко футболни стадиона. Освен това, спонсорирал футболните отбори от малката местна лига. Пабло Ескобар е отговорен и за издигането на няколко църкви в Меделин и така спечелил благоволението на местната римокатолическа църква. Народът обичал своя защитник и когато след време наркобосът бил обявен за интернационално издирване, именно жителите на Колумбия му помагали да се укрива.
"Да, наистина брат ми държеше под контрола си не само колумбийското правителство, но и влиятелни политици в чужди кабинети, "негови хора" бяха най-важните фигури на най-важните постове у дома и по света. Да, наистина управляваше почти целия наркотрафик в Южна Америка, но също така е вярно, че единствен успя да създаде работеща система за социална осигуреност и трудова заетост на хората от най-бедните и изостанали райони в Колумбия." - разказва още Роберто Ескобар в книгата си.
Във възхода на "кариерата" си през 1989 година, Ескобар заема седмо място в класацията на Forbes за най-богатите хора в света.
През 90-те години обаче, американският президент Роналд Рейгън започва да преследва наркотрафикантите по цял свят. Колумбийското правителство, което е неспособно да се справи с едноличната власт на Пабло, изведнъж получава силна подкрепа и за пръв път Пабло започва да се чувства застрашен.
За да се предпази, той предприел нападение. Бомбени атаки, стотици отвлечени и убити хора - това бил неговият отговор. Въпреки това, влиянието му било толкова голямо, че екстрадацията му била отменена и тогава той доброволно се предал на властите, признавайки за няколко малки престъпления.
Разбира се, веднага бил пратен в затвора. Само че Ескобар сам бил построил "кафеза" си и той всъщност представлявал луксозно имение, носещо името "Катедралата", в което безпрепятствено можели да влизат всички близки на кокаиновия бос.
Пабло не се примирил с тази развръзка и потърсил отмъщение от всички, които го били предали. Бившите му подчинени били закарани в "Катедралата" и след нечовешки мъчения, той ги убил. Само че колумбийският президент научил за това и наредил да преместят наркобарона в обикновен затвор. Той разбрал, избягал и тогава започнала играта на криеница.
Около 16 месеца Ескобар останал на свобода. Заради него било организирано едно от най-големите преследвания в Колумбия. Американските Делта Форс, Морските тюлени, ЦРУ, ФБР, наети убийци спонсорирани от Картела Кали, както и колумбийската армия преследвали колумбийския наркобарон.
Един ден след рождения си ден, на 2 декември 1992 година, антимафиотите открили убежището на Ескобар. Той се опитал да избяга, последвала престрелка и един от куршумите се оказал фатален за кокаиновия бос. Неговата смърт била и края на могъщия Картел Меделин. Въпреки терора, ужасите и мъченията, зародили се в следствие на управлението на Ескобар, хиляди хора отдали последна почит към него. Защото въпреки огромния брой невинни жертви, народът приема наркобоса като герой, познат на тях единствено с щедростта си.
| 341 | 13 |
