Като малка, Ели слуша народна музика, английска предполагам. Скоро след това открива и колекцията на родителите си и прослушва Джони Митчел, а тийнейджърските си години прекарва на рейв партита. Ясно откъде е и електронното звучене на La Roux. Тя е творческият двигател на едно цяло.
А ако все още се чудите кой е La Roux и за какво се бори, веднага ще ви запозная. Това всъщност е английско електропоп дуо, а точно по тази причина се състои и от двама души - певицата Елеонор Кейт Джаксън и продуцентът Бен Ленгмейд. Те си делят по равно задълженията покрай проекта, както Джаксън описва взаимоотношенията им, а не са в позиция "шеф-служител". Голяма част от почитателите им обаче изобщо не подозират за тази съвместна работа. Хората разпознават само Елеонор, заради нейния забележителен външен вид. Всъщност зад проекта стоят още няколко човека – Майкъл Норис, Майки О'Брайън и Уилиям Бауерман, но нито те, нито Ленгмейд, се появяват на сцената или участват във видеоклиповете.
Името на бандата символизира оранжевата коса на Джаксън, както и нейното излъчване на мъжкарана. Самото словосъчетание идва от la rousse – женствен и le roux – мъжествен. "За мен това означава "червенокоска", но в мъжки вариант. И аз смятам, че това е жестоко, защото наистина моето излъчване е андрогенно.".
Музиката на La Roux е вдъхновена от осемдесетарския синтпоп, и по-конкретно от музиката на Depeche Mode, The Human League и Eurythmics. Самата Джаксън посочва David Bowie, Madonna, Prince и The Knife като свои вдъхновения. Музикалните критици явно са уловили влиянието на любимото ѝ десетилетие и я сравняват с членовете на група от 80-те години - A Flock of Seagulls – заради характерните унисекс облека и шантава прическа.
Певицата пък упорито се противопоставя на всички стилисти, които опитват да направят външния ѝ вид по-женствен. И ако не сте я виждали в поредния репортаж с клюки за известни личности, това се дължи на факта, че Ели често остава извън светлините на прожекторите. Тя е убедена, че качеството на работа е обвързано с обществената анонимност. Колкото повече един творец се появява в публичното пространство, толкова по-уязвим е към интриги и клюки. И губи концентрацията си.
Най-известните им тракове са дебютният "Quicksand” (2008), "In for the Kill”, "Bulletproof”, "I'm not your toy”. La Roux промотират музиката си за пръв път, когато подгряват Лили Алън на турнето ѝ в Англия през март 2009 г. А през февруари тази година, на 53-тата церемония по връчването на награди Grammy, La Roux печелят приза за "Най-добър electronic/dance албум". Най-сетне!
Вече две години дуото подготвя втория си албум. Може би забавянето се дължи на перфекционизма на Ели: "Няма да спра да пиша песни, докато не станат поне на същото ниво като "Bulletproof” и "In for the Kill””. Тя също така споделя, че се стреми да постигне по-сексапилно звучене на траковете, "но не от типа "секс в клуба", а по-скоро с нотка на сексапил, какъвто е преди да стане мръснишки.".
Може да чуете виждането на Ели за електропопа на 8 октомври в зала 9 на НДК. Освен като първото нощно събитие в Двореца от 1989 г. насам, участието на половината от La Roux ще се запомни и като рождения ден на безплатния културен гайд Програмата, навършващ цели 10 години. Джаксън ще получи подкрепа за своя сет от британката Надя Ксайба, която пък има над пет години опит зад пулта. Билети за партито има онлайн. Все още. Ако ли пък не – на място охраната също ще е благосклонна – ще ви пусне срещу 20 лева.
| 4 | 0 |
